Колекционерите [The Collectors - bg]

Същата вечер Сийгрейвс подкара към центъра „Кенеди“, където имаше концерт на Националния симфоничен оркестър. Кацнал на брега на Потомак, огромният куб имаше славата на най-безличния мемориал, който страната беше издигала в памет на един от своите президенти. Но Сийгрейвс не се интересуваше от естетическите качества на сградата, нито пък от симфоничния концерт. Красивото лице и стройната му фигура привличаха погледите на жените, изпълнили фоайето пред концертната зала, но и те не го интересуваха. Защото тази вечер трябваше да свърши една важна работа.

В антракта той излезе от залата за едно питие и кратък оглед на щанда за сувенири, после отскочи до тоалетната. Не след дълго осветлението намаля, напомняйки, че започва втората част от концерта. Сийгрейвс се смеси с тълпата, която бързаше към залата.

Един час по-късно се отби в бара срещу концертната зала. Поръча си питие, извади програмата от джоба си и започна да я изучава. Естествено, не беше неговата програма, а диплянката, която някой незабелязано беше пуснал в джоба му в навалицата пред входа на залата. Шпионите, които отбягват тълпите, винаги се провалят. По тази причина Сийгрейвс винаги предпочиташе да се смесва с тях, използвайки надеждното им прикритие.

Прибра се у дома, слезе в работилницата и се зае с обработката на сведенията от „програмата“, привеждайки ги в удобен за предаване вид. Този акт щеше да се осъществи при следващата му среща с Албърт Трент. На лицето му грейна доволна усмивка. Пред очите му лежаха последните липсващи до този момент части от секретните кодове, които Държавният департамент използваше за посланията си до дипломатическите мисии по света. Не, това тук струва повече от десет милиона, поклати глава той. Може би двайсет. В крайна сметка реши да поиска двайсет и пет, за да може да направи известна отстъпка. Влезе в интернет и отправи оферта до клиентите си, всеки от които разполагаше с предварително аранжиран сайт за чатове. Секретната информация щеше да отпътува към онзи от тях, който предварително преведеше уговорената сума в специалната му шифрована сметка. Беше достатъчно благоразумен, за да не вярва на нито един от своите контакти, но едновременно с това изпълняваше честно своята част от сделката, защото си даваше ясна сметка, че излиза от бизнеса в момента, в който вземе пари, без да достави стоката, и то мъртъв.