Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
— Голяма работа — подхвърлих аз.
— Голям проблем — намръщи се Джими.
66
Очакваше ни само огромната шатра. Никакви малки палатки за многото обичайни второстепенни атракции, никакви клетки с животни, никакви сергии за хот-дог, захарен памук и пуканки.
Така самата шатра правеше по-голямо впечатление, отколкото когато е в центъра на обикновения, оживен, старомоден панаир.
Тя имаше четири върха. На всеки под светлината на прожектор се вееше червен флаг със сребрист кръг по средата. Във всеки кръг имаше червено „В“ и удивителен знак. На равно разстояние една от друга ленти от празнични, нисковолтови светлинки се спускаха от върха до земята, редувайки червено и бяло. Мъждукащи бели светлини ограждаха главния вход.
Източникът на енергия беше в единия от четирите питърбилта. Единственият звук в нощта беше грухтенето и мученето на генераторите.
Над мъждукащите светлини на главния вход стоеше надписът: „Приготви се за магията!“ Взимайки под внимание това предупреждение, си извадихме пистолетите, проверихме за всеки случай, дали са заредени — въпреки че ги бяхме проверили, преди да излезем — и ги извадихме от кобурите, за да сме сигурни, че нищо няма да ни попречи да реагираме бързо.
Никой не излезе да ни посрещне и ние слязохме от колата. Ако не смятаме шатрата и светлините, поляната беше пуста.
— Вероятно не преценяме правилно Вирджилио — каза Джими.
— Ако според Конрад Бизо е чудовище, то най-вероятно е светец — отбелязах аз.
— Не се сещам да е казал нещо, което да не е родено от побъркания му ум?
— Точно така — съгласи се Джими. — И ако Пунч го смята за загнояваща гангрена от гъза на Сатаната… — …свиня на свинете… — …движеща се помия… — …плазмодий от червата на сифилистична невестулка… — …изчадие на вещица… — …то тогава вероятно е добър човек — заключих аз.
— Да.
— Да.
— Готови?
— Не.
— Да тръгваме!
— Добре.
Бяхме завързали здраво сребристата кутия. Джими я беше хванал за новата червена панделка и двамата заедно прекосихме моравата към тентата. Влязохме.
Под големия купол тревата беше окосена, но нямаше никакви стърготини. Нямаше скамейки за зрители. Щеше да е представление за двама.
На всеки ъгъл на тентата бяха издигнати мощни стълбове, които поддържаха уредите на въздушните акробати. Въжени стълби и въжета с халки осигуряваха Достъп до висините.
Устремени към по-високи светове, снопове светлина разкриваха хора, летящи във въздуха. Мъжете изглеждаха като супергерои в сребристи и червени чорапогащи, без пелерини. Жените носеха гимнастически трика в сребристо и червено, а краката и ръцете им бяха голи.
Ръцете им висяха надолу, а коленете им бяха закрепени за лостове. Извиваха се, правеха салта, въртяха се, летяха, хващаха се във въздуха.
Не се носеше циркова мелодия; нямаше нужда от музика. Самите акробати бяха музика — нежна хармония, изтънчен ритъм, симфония от сложни задачи и рутинни упражнения. Джими остави кутията с парите на земята.
Няколко минути стояхме в транс. Все още усещахме теглото на екипировката ни, тежките пистолети в кобурите, но всички мисли за опасност бяха изпратени назад.
Завършиха с изключително смайваща серия от въздушни размени, през които акробатите летяха от трапец на трапец, с изчислено до секундата време, трима винаги в полет, а други двама на трапец, през цялото време под риск от сблъсък и падане. Един мъж полетя високо над лостовете, превъртя се във въздуха, свит в позиция за салто, и въртейки се, започна да пада надолу, надолу. В последния момент разпери ръце като птица, опъна тялото си и се приземи по гръб на мрежата.
Отскочи нависоко, после още веднъж, претърколи се до края на мрежата и се приземи като балетист след пирует, с ръце, извити над главата.
От това разстояние можех да видя, че е красив, с груби черти и горд римски нос. Изпъчените му гърди, широките рамене, слабите бедра и стройната фигура го превръщаха в забележителен мъж.
Макар че косата му беше черна и не изглеждаше на повече от четирийсет и пет, бях сигурен, че това е Вирджилио Вивасементе, защото излъчваше гордостта на крал, на господар, на баща, на глава на семейство. Още през 1974 той е бил патриархът и най-ярката звезда на цирковия небосклон, баща на няколко деца, в това число и двайсетгодишната му дъщеря Натали, и съответно в тази априлска вечер, би трябвало да е поне на седемдесет. Не само изглеждаше по-млад, но и показа невероятна атлетичност и гъвкавост. Животът в цирка явно беше неговият извор на младост.