Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Моят сладък Джими, моят бисквитко, лежеше по гръб, мълчалив, а работниците се смееха. Единият си сложи ръцете пред устата и издаде някакъв звук от цирковия им език, който не разбрах.
Коленичих до Джими, а трупата въздушни акробати нахлуха в шатрата, все още в костюмите си и се разпискаха като птици.
69
Гърдите и стомахът ме боляха толкова много през следващите дни, че почти реших, че четирите куршума не са били спрени от бронираната жилетка под ризата, а са проникнали дълбоко. Ужасното натъртване поотмина едва след седмици.
Както ви каза Пори, след като оставихме децата при родителите ми, се облякохме, подходящо за „най-сърдечна среща“ с предполагаем лунатик. С бронираните жилетки се бяхме сдобили чрез Хю Фостър преди година.
Добре де, вдигнахме ви адреналина, както направихме и в двайсет и четвърта глава! Едва ли щеше да е много интересно, ако бяхте сигурни, че съм оцелял?
Жилетката спря и четирите куршума, но ударът, макар и разнесен по повърхността на жилетката, ми изкара въздуха и изпаднах в безсъзнание. Потънах в кратък, но неприятен сън за шоколадов чизкейк с амарето.
Когато се осъзнах, някакви хора се смееха неистово. Други пискаха, в началото сякаш шокирани и изплашени, но после обзети от неописуемо щастие.
Възрастните, тийнейджърите и децата се струпаха около тялото на Вирджилио. Никой не изглеждаше нещастен заради смъртта му или натъжен заради състоянието му.
Напротив, всички оглеждаха мъртвеца с неверие, но постепенно лицата им се озариха от мисълта за свобода.
Вивасементе не вярваше, че може да умре; не вярваха и хората от трупата, които скачаха под ударите на камшика му. Със сигурност това за тях беше много по-голяма изненада от разпадането на Съветския съюз.
Когато осъзнаха какво се е случило и го повярваха, акробатите започнаха да ликуват. Бягаха и се прехвърляха по въжените стълби и халките от земята до най-високите части. В далечината се чуха сирени; Лори ми помогна да стана, а летците полетяха във възторг и въодушевление.
70
По-рано, във ветровито време, написах, че отмъщението и справедливостта са частите на една и съща плитка, тънка колкото въжето на въздушния акробат и ако не можеш да пазиш равновесие, си обречен и прокълнат, независимо дали ще паднеш от лявата, или от дясната страна на въжето.
Да не реагираш на злото не е морално; не е морално обаче и прекаленото насилие.
Единственият въпрос, който продължаваше да си задава, след като излезе от арената, беше дали щеше да е оправдано да напълни тялото му с олово, или беше достатъчно просто да го повали.
Тази мисъл я измъчваше около двайсет и четири часа, но когато настъпи тържеството на десертите при родителите ми на 17 април, събота, а Вивасементе продължаваше да лежи в моргата, тя стигна до удовлетворяващо спокойствие. Реши, че ако беше простреляла кучия син пет пъти, четири, от които, след като вече беше умрял, вместо само три пъти, това щеше да е неоправдан и несправедлив отговор. Беше убедена, а също и аз, че постъпката и я приближаваше до ангелите. Във всякакви морални дилеми до бързо и обикновено удовлетворяващо решение се стига, ако се консумират големи количества захар.
Що се отнася до мен, разминах се със заплетените морални въпроси. Истината за зачеването ми не промени това, което съм, и това, което винаги съм бил. Реших да не се задълбочавам в темата.
Най-важното е, че петият фатален ден дойде и си отиде. Бях оцелял. Всички от семейството ми бяха живи и здрави, с изключение на баба Роуина, която беше починала в съня си.
Доста страдахме по пътя към този спокоен пристан. След болката винаги има торта.
Застрахователните компании определят цените на полиците си на базата на различни фактори. Те имаха стабилна формула за изчисляване на очакваната продължителност на живота ти. Без такава формула бързо щяха да фалират.
За мен очакваната продължителност на живота не се измерва от времето, а от качеството; от очакванията, с които посрещам дните си, и начина, по който дните посрещат очакванията ми. Това, което научих от истинския ми баща Руди, от истинската ми майка Мади, от невероятната ми съпруга и от обичните ми деца, е, че колкото повече очакваш от живота, толкова повече ще ти даде. Като се смееш, не изразходваш запасите си от смях, а трупаш още повече в склада. Колкото повече обичаш, толкова повече ще те обичат. Колкото повече даваш, толкова повече ще получаваш.
Животът ми доказва тези истини всеки ден и всеки час. И не спира да ме изненадва.