Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Тогава колкото по-рано бъдем готови, толкова по-добре ще е — каза министър-председателката. — И още нещо, сър Джулиън. Може би няма да се стигне дотам, но ако исканията се окажат неприемливи, трябва да се обмисли като вариант щурмуването на кораба, за да се спаси екипажът и да се обезвредят зарядите.
За пръв път сър Джулиън се почувствува притеснен. Изкарал целия си живот в държавната администрация, откакто бе завършил с пълно отличие факултета в Оксфорд, той вярваше в словото, написано или произнесено, и беше в състояние да реши почти всички проблеми, стига да разполагаше с достатъчно време. Но насилието го отвращаваше.
— О, да, госпожо, но дотам ще се стигне само в краен случай. Това май се наричаше „твърди действия“.
— Израелците щурмуваха пътническия самолет в Ентебе — замислено каза министър-председателката. — Холандците щурмуваха влака край Асен — когато не им бе останала никаква друга алтернатива. Подозирам, че и сега ще им се наложи да го сторят.
— Да, госпожо, не е изключено.
— В състояние ли са холандските морски пехотинци да изпълнят подобна задача?
Сър Джулиън започна ла подбира думите си много внимателно. Беше си представил как морските пехотинци трополят с дебелите си подметки из целия Уайтхол. Най-добре щеше да е, ако тези хора си играят своите смъртоносни игри в срещуположния край на страната.
— Ако се стигне до щурмуване на кораб в морето — каза той, — смятам, че десант от хеликоптери е неосъществим. Те ще бъдат забелязани от палубните наблюдатели и, разбира се, от корабния радар. Аналогично и приближаването на надводен кораб ще бъде открито. Това не е самолет на бетонна писта, нито спрял влак, госпожо. Това е кораб на двайсет и пет мили от брега.
Той се надяваше, че с тези думи ще сложи край на разговора.
— А какво ще кажете за изпращането на въоръжени аквалангисти или леководолази? — попита тя.
Сър Джулиън затвори очи. Ами да, въоръжени леководолази. Според него политиците четяха повече романчета, отколкото би било полезно за тях.
— Въоръжени леководолази ли, госпожо министър-председател? — попита той.
Сините очи от другата страна на масата не го изпущаха.
— Смятам — каза тя с ясен глас, — че в тази област сме едни от първите в Европа.
— Вярвам, че е така, госпожо.
— И кои са тези подводни специалисти?
— Специалната военноморска служба, госпожо министър-председател.
— В Уайтхол кой контактува с нашите специални сили? — попита тя.
— Има един полковник от Кралския военноморски флот — предаде се той, — казва се Холмс.
Той усещаше, че работата отива на зле. Веднъж вече бяха използвали наземно базирани части, съответстващи на Специалната военноморска служба, или СВС, когато оказваха помощ на германците в Могадишу и при обсадата на иранското посолство на Балкомб стрийт. Харолд Уилсън много държеше да научава всички подробности за смъртоносните игри, които тези мъжаги си играеха със своите противници. Сега май пак щеше да започне едно фантастично романче в джеймс-бондовски стил.
— Помолете полковник Холмс да се включи в комитета по преодоляване на кризата само като консултант, разбира се.
— Естествено, госпожо.
— И свикайте ЮНИКОРН. Надявам се заседанието да започне по обед, когато станат известни исканията на терористите.
На триста мили отвъд Северно море от сутринта кипеше бурна дейност.
От канцеларията си в морската столица Хага министър-председателят Ян Грайлинг и неговите подчинени сформираха комитет, подобен на този, за който бе споменала госпожа Карпентър в Лондон. Първата му задача щеше да бъде определянето на последиците от една евентуална човешка или екологична трагедия в резултат от взривяването на кораб като „Фрея“ и на вариантите, пред които е изправено холандското правителство.
За да се осигури тази информация, бяха повикани специалисти горе-долу от същите области заради техните знания: по корабоплаването, разливането на нефт, приливите и теченията, метеорологията и дори военни.
След като връчи магнетофонния запис със съобщението от „Фрея“ от девет часа, Дирк ван Гелдер потегли обратно за контролна служба Маас. Ян Грайлинг му бе наредил да седи на високочестотния телефон за в случай, че от „Фрея“ пак се обадят преди пладне.
Именно той вдигна слушалката в 10,30, когато се обади Хари Венерстрьом. Току-що привършилият закуската си в апартамента на най-горния етаж на ротердамския „Хилтън“ стар корабен магнат още не знаеше за нещастието, сполетяло неговия танкер. Естествено никой не беше се сетил да му се обади.
Венерстрьом се обаждаше, за да попита как върви придвижването на „Фрея“, която по това време вече би трябвало да е във Външния канал и да напредва бавно и предпазливо към Вътрешния канал, на няколко мили от Еврошамандура № 1, от където да поеме курс осемдесет и два градуса и половина. Той се канеше да потегли от Ротердам със своя керван от големци, за да види как „Фрея“ ще се зададе около обед едновременно с върховата точка на прилива.