Цар Плъх

И тогава стана нещо ужасно.

Изневиделица до Царя се озова Дайно и настойчиво му прошепна нещо. „Къде?“ попита Царя и Питър Марлоу го чу. А след малко: „Добре, Дайно. Бягай сега обратно в бараката.“ Царя се наведе към него.

— Трябва да изчезваме, Питър. Един човек иска да ни види.

„О, боже, мой! Шагата! Ами сега?“ — Не можем да станем току-тъй и да излезем — притеснен отвърна Питър Марлоу.

— Защо пък не? Хванало ни е разстройство. Хайде! — Царя вече бе поел по пътеката между редовете. Сякаш гол под учудените погледи, Питър Марлоу, забърза след него.

Намериха Шагата в сянката зад сцената. Той също бе притеснен.

— Моля те, извини лошото ми възпитание, задето изпратих да те извикат внезапно, но се случи беда. Една от джонките на нашия общ приятел е била заловена и сега досадната полиция го подлага на разпит за контрабанда. — Без пушката си Шагата се чувстваше безпомощен и знаеше, че ако го хванат в лагера, когато не е в караул, ще го хвърлят в килията без прозорци за три седмици. — Помислих си, че ако разпитват нашия приятел много жестоко, той може да ни издаде.

— Лоша работа! — възкликна Царя.

С разтреперана ръка той прие предложената от Шагата цигара и тримата се дръпнаха още по-дълбоко в сянката.

— Надявам се, че ти, като човек с опит, ще имаш план как да се измъкнем — бързо продължи Шагата.

— Намерил на кого да се надява! — подметна Царя. Умът му трескаво препускаше напред-назад и даваше все един и същи отговор: „Чакай и трепери!“ — Питър, питай го дали Чен Сан е бил в лодката, когато са я заловили.

— Казва, че не.

Царя си отдъхна.

— Тогава може би Чен Сан ще успее да се измъкне! — Помисли още малко, после рече: — Единственото нещо, което можем да направим, е да изчакаме. Кажи му да не се паникьосва, ами да държи връзка по някакъв начин с Чен Сан и да разбере дали е проговорил. Ако проклетникът се изпусне, да ни прати вест.

Питър Марлоу преведе.

Шагата засмука въздух през зъби.

— Учуден съм, че вие двамата сте толкова спокойни. Аз треперя от страх, защото хванат ли ме, ще имам късмет, ако направо ме разстрелят. Ще направя както казвате. Ако ви хванат, моля ви, опитайте се да не ме намесвате. И аз ще се опитам да сторя същото. — Той рязко извърна глава при едно тихо, предупредително изсвирване. — Трябва да тръгвам. Ако всичко е наред, ще се придържаме към плана. — Шагата припряно пъхна пакета цигари в ръката на Питър Марлоу. — Не знам за вас и вашите богове, но аз непременно ще се моля на моите, дълго и горещо, за наше общо добро.

И той изчезна.

— Ами ако Чен Сан не издържи? — попита Питър Марлоу — стомахът му се бе свил на топка. — Какво ще правим тогава?

— Ще се чупим. — С разтреперани ръце Царя запали втора цигара и се подпря о стената на театъра, плътно потънал в сянката. — Все по-добре, отколкото Утръм Роуд.

Зад гърба им увертюрата заглъхна сред аплодисменти, одобрителни викове и смях. Но те не ги чуваха.

Родрик стоеше зад кулисите, вперил сърдит поглед в сценичните работници, които подреждаха декорите за пиесата, подканяше ги да побързат, хокаше ги.