Цар Плъх

— Хайде, Марлоу. Мирно — изкомандува Грей.

Питър Марлоу се изпъна и с маршова стъпка, както е по устава, влезе в стаята на полковника. Като минаваше покрай Грей, прошепна „Копеленце мръсно!“ и почувства, че му олеква. После застана пред полковника, козирува стегнато и срещна погледа му.

Седнал зад грубо бюро, с фуражка на главата, сложил бастунчето си върху плота, Смедли-Тейлър изгледа сурово Питър Марлоу и педантично козирува. По негово собствено мнение той поддържаше изрядна лагерна дисциплина. Всичко, което правеше, бе достойно за армията. Всичко бе както се полага.

Полковникът измери с поглед младия мъж пред себе си. Стоеше изпънат като струна. „Добре“ — рече си той, — това поне говори в негова полза. Помълча малко, както му бе навикът. Обвиняемият трябва да бъде изваден от равновесие. Накрая попита:

— Е, лейтенант от въздушните сили Марлоу, какво имате да кажете в своя защита?

— Нищо, сър. Не зная в какво съм обвинен. Полковник Смедли-Тейлър погледна изненадано Грей, после се обърна към Питър Марлоу и се смръщи.

— Може би правите толкова нарушения, че ви е трудно да си ги спомните всички. Вчера сте били в затвора. Това е забранено. Не сте си носили офицерската лента. И това е забранено.

Питър Марлоу си отдъхна. Значи само затвора. Момент — ами яденето?

— Е, бяхте ли там, или не? — рязко запита полковникът.

— Бях, сър.

— Знаехте ли, че правите двойно нарушение?

— Да, сър.

— Защо бяхте в затвора?

— Отидох да навестя едни хора.

— Виж ти! — Полковникът направи малка пауза, после повтори с ирония: — Да навестите едни хора, а?

Питър Марлоу не отвърна нищо. Изчакваше. И дочака.

— Американецът също е бил в затвора. С него ли бяхте?

— Част от времето. Това не е забранено, сър. Но що се отнася до другите две заповеди — наистина ги наруших.

— Какво кроихте там двамата?

— Нищо, сър.

— Значи, признаваш, че вие двамата кроите нещо от време на време?

Питър Марлоу страшно се ядоса, че не помисли, преди да отговори. А знаеше, много добре знаеше, че с този умен, обигран човек трябва да внимава повече от всякога.

— Не, сър.

Очите му не се откъсваха от лицето на полковника. Но не каза нищо повече. Правило номер едно: когато си пред началство, отговаряш само „да, сър“ и „не, сър“ и казваш само истината. Свято правило бе офицерите да говорят истината, а ето че той, противно на възпитанието си, противно на всички неоспорими принципи, стои тук и говори лъжи или полуистини. Това бе ужасно нередно. А може би пък не беше?

Полковник Смедли-Тейлър отново подхвана играта, която бе довеждал до успешен край стотици пъти. За него не представляваше никаква трудност да си поиграе с някого и после да го унищожи, стига да поиска.