Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
— Майоре — приближи се до него Майк, — Шон пак го прихванаха бесните. Очите му ще изтекат от плач.
— О, небеса, какво се е случило пък сега? Преди малко нищо му нямаше — избухна Родрик.
— Не знам — унило отвърна Майк.
Родрик изруга още един път и хукна по стълбите. Като стигна пред гримьорната, той почука нервно на вратата.
— Шон, аз съм. Може ли да вляза?
Отвътре се чуваха сподавени ридания.
— Не! Махни се. Няма да играя. Не мога.
— Шон, не се тревожи. Ти просто си преуморен, това е всичко. Виж…
— Махни се! Остави ме на мира! — истерично изкрещя Шон отвътре. — Няма да играя!
Родрик се опита да Отвори, но вратата беше заключена. Той се втурна обратно към сцената.
— Франк!
— Какво искаш?
Плувнал в пот и страшно ядосан, франк се бе покачил на стълба да поправя един прожектор, който не работеше.
— Слез долу! Трябва нещо да ти кажа…
— Не виждаш ли, че съм зает, по дяволите? Свърши го сам, каквото и да е — сопна се той. — Всичко мене чака, а аз тепърва трябва да се преобличам и още не съм си сложил грим! — франк вдигна поглед нагоре: — Пробвай другите ключове, Дънкан. Хайде, човече, побързай!
Иззад завесата до Родрик достигаше все по-засилващият се хор от нетърпеливи подсвирквания. „Какво да правя сега!“ — обезумял се питаше той. Хукна обратно към гримьорната. Тогава видя Питър Марлоу и Царя до страничния вход и изтича надолу при тях.
— Марлоу! Трябва да ми помогнеш!
— Защо, какво има?
— Шон нещо се е разкапал — едва си пое дъх Родрик. — Отказва да играе. Би ли говорил с него? Моля те! Аз нищо не мога да направя. Моля те! Говори с него. Много те моля!
— Знаеш, че…
— Няма да ти отнеме много време… — прекъсна го Родрик. Ти си последната ми надежда. Моля те! От няколко седмици се безпокоя за Шон. Ролята му е трудна дори и за жена, да не говорим… — Той спря насред изречението, после отчаяно продължи: — Моля те, Марлоу, страхувам се за него. Ще ни направиш голяма услуга.
Питър Марлоу се замисли.
— Добре.
— Не знам как да ти благодаря, приятелю!
Родрик изтри потта от челото си и се запровира сред сновящите насам-натам хора към задната частна театъра. Питър Марлоу го следваше явно притеснен. Царя вървеше зад тях разсеяно — умът му все още бе зает с въпроса къде, кога и как да стане бягството.
Спряха пред вратата в малкия коридор и Питър Марлоу почука плахо.
— Аз съм — Питър. Може ли да вляза?
Шон се надигна — сълзите браздяха грима му — и отключи вратата. Питър Марлоу колебливо влезе. Шон заключи отново.
— Питър, не мога да играя. Дойде ми до гуша. Не мога повече! — безпомощно рече той. — Не мога да се преструвам повече, не мога. Изгубен съм, разбираш ли, изгубен съм! Господ да ми е на помощ! — Той зарови лице в шепи. — Какво да правя? Не мога да търпя това нито миг повече. Аз съм едно нищо! Нищо!
— Успокой се, Шон, приятелю — каза Питър Марлоу, обзет от жалост. — Не се измъчвай. Ти си толкова необходим тук. Ако трябва да говорим искрено, ти си най-необходимият човек в лагера.
— Искам да умра.
— Това, е най-лесното.
Шон обърна лице към него.
— Погледни ме, Питър! Кой съм аз? Какво, за бога, съм аз?
Пряко волята си Питър Марлоу видя пред себе си една жена — трогателна, разкъсвана от мъка. Носеше бяла пола, обувки с високи токове, дългите и крака се очертаваха в найлоновите чорапи, блузата издаваше закръглеността на гърдите.
— Ти си жена, Шон — рече той безпомощно. — Един господ знае как и защо, но ти си жена.
И в този миг целият ужас, самопрезрението и мъката напуснаха Шон.
— Благодаря ти, Питър — рече той. — От цялото си сърце ти благодаря.
На вратата тихо се почука.
— Остават само две минути — чу се разтревоженият глас на Франк. — Може ли да вляза?
— Секунда. — Шон отиде до тоалетката, напудри следите от сълзи по лицето си, пооправи тук-таме грима си и се огледа. — Влез, Франк.
При вида на Шон, Франк както винаги отстъпи смаян.
— Изглеждаш чудесно! — каза той. — Добре ли си?
— Да. Май нещо се изложих преди малко. Извинявай.
— Просто си преуморен — рече Франк, прикривайки тревогата си. После погледна към Питър Марлоу: — Здравей, радвам се да те видя.
— И аз.
— Хайде, приготвяй се, Франк — подсети го Шон. — Вече съм по-добре.
Франк усети как кокетната усмивка на Шон сгря нещо дълбоко в сърцето му и по навик поде играта, която двамата с Родрик бяха започнали преди три години, но оттогава горчиво съжаляваха за това.
— Ще бъдеш прекрасна, Бети. Гордея се с теб. — Той прегърна Шон. — Хайде, представлението започва след минута. Пък и аз трябва да се приготвя. — И излезе.