Цар Плъх

Царя сложи черна четворка върху червена петица, после премести петицата върху черна шестица и освободи още едно асо.

— И кой е той?

— А, няма да ти кажа, Питър — усмихна се той сурово. — По-добре да не знаеш. Но тук има човек на Грей — в това може да бъдеш сигурен.

— Добре де, ти няма ли да направиш нещо?

— Не. Засега поне. После може да го хвърля на плъховете. — Царя се усмихна и смени темата: — Ама това със стопанството беше страхотна идея, а?

Питър Марлоу остана озадачен. Интересно, какво би направил той самият в такъв случай? Знаеше, че и Йошима има агент в лагера — същия онзи, който предаде Дейвън и още остава неоткрит, същият, който може би точно в този момент слухти за радиото в манерките. Прав бе Царя да си мълчи — така имаше по-малка вероятност да се издадат. Затова не му се обиди, че пази тайната. И все пак, струваше си да помисли кой би могъл…

— А месото… Смяташ ли, че с месото всичко ще е наред? — попита той.

— Отде да знам — отговори Царя. — То всъщност цялата тая работа е направо отвратителна, но — и това е голямо, но — бизнесът си е бизнес. Както го нагласихме накрая, излезе направо гениално.

Питър Марлоу се засмя, забравил за болката в ръката.

— Нали знаеш — първото бутче е за мен!

— На кого ще го пробуташ? Аз познавам ли го?

— Не.

— Криеш от приятеля си, а? — засмя се Царя. — Ще разбереш, като получа стоката.

— Е, в края на краищата, нали е все месо. Щом се яде, какво толкова. Кучето как го изядохме?

— Онзи ден видях Хокинс.

— И какво?

— Нищо. И бездруго не исках да отварям дума за кучето, а и на него не му се говореше.

— Схватливо момче е той — каквото било, било! Кога най-сетне ще дойде Шагата! — Царя нервно хвърли картите на масата.

— Хей! — През прозореца надникна Текс.

— Какво има?

— Тимсън вика, че собственикът дигал пара. Колко още ще чакаме?

— Сега ще ида да го видя. — Царя прекрачи през прозореца и шепнешком заръча: — Отваряй си очите, Питър. Аз съм тука наблизо.

— Добре — отвърна Питър Марлоу, взе картите и започна да ги разбърква. Болката в ръката му прииждаше на вълни, усилваше се и отслабваше, и с всеки нов пристъп той трепваше.

Царя се запромъква през нощните сенки. Усещаше в гърба си десетките погледи, пронизващи мрака. Някои от тях бяха на неговите хора, другите — чужди и враждебни. Когато намери Тимсън, австралиецът вече бе вир-вода от притеснение.

— Хайде, друже, няма да висим тука цяла вечност!

— Къде е той?

— Като пристигне твоят човек, ще го извикам. Нали уговорката е такава. Наблизо е.

— Ти най-добре хвърляй по едно око. Или искаш да му видят сметката, а?

— Ти си гледай твоята работа, а за моята не се грижи. Пазят, го добре. — Тимсън смукна от цигарата си, после я подаде на Царя.