Цар Плъх

— То и аз е най-добре да си ида вече на мястото — каза Питър Марлоу.

— Както искаш — отвърна Шон, но мислите му бяха съвсем другаде.

Последно оглеждане на грима и Шон вече чакаше зад кулисите да му подадат познатата реплика, завладян от неизбежната смесица от ужас и екстаз. След това пристъпи на сцената и чудото стана.

Аплодисменти, смайване, желание — всичко това се изля върху Бети, — очите я следяха как сяда и кръстосва крака, как ходи и говори, очите я докосваха, обгръщаха, опипваха. И Шон се превърна в това, което очите виждаха в него.

— Каква е тази история с „Бети“, майоре? — попита Питър Марлоу, докато той, Царя и Родрик стряха зад кулисите.

— Ами част от цялата каша — тъжно обясни Родрик. — Това е името на героинята, която Шон играе в момента. Ние, Франк и аз, винаги го наричаме по името на героинята, която играе.

— Защо? — попита Царя.

— За да му помогнем да се превъплъти по-лесно в ролята. — Родрик хвърли поглед към сцената да види дали не идва време за неговото появяване. — Всичко започна на шега — горчиво продължи той, — а постепенно се превърна в ужасна истина. Ние създадохме тази… тази жена. Ние сме отговорни за всичко това.

— Как така? — попита Питър Марлоу.

— Ами спомняте ли си какъв ужас беше на Ява? — Родрик впери очи в Царя. — Понеже преди войната бях актьор, натовариха ме аз да организирам представления за пленниците. — Погледът му се стрелна към сцената. — Освен мен, Франк бе единственият професионалист в лагера и ние двамата започнахме да подготвяме театрален спектакъл. Като дойде време да се набира съставът, естествено, трябваха хора и за женските роли. Никой не искаше да играе жена доброволно, затова от командването определиха двама-трима насила. Един от тях бе Шон. Той страшно негодуваше, но нали знаете колко упорити могат да бъдат висшите офицери! „Все някой трябва да играе женските роли — казаха те. — Ти си съвсем млад и лесно ще минеш за момиче. Бръснеш се не повече от веднъж седмично. Какво лошо има — само обличаш женски дрехи за час-два, и толкова. Помисли си колко са необходими Представленията за духа на хората!“ Шон беснееше, ругаеше и се молеше, но нищо не помогна. Тогава дойде при мен и ме помоли да не го вземам в състава. И тъй като няма смисъл да се работи с хора, които не желаят да се занимават с нещо, опитах се да го освободя от трупата. „Вижте — подхвърлих аз на шефовете, — актьорската игра изисква голямо психическо напрежение…“ — „Глупости — казаха те. — Какво толкова трудно има в това?“ — „Ами фактът, че той играе женска роля, може да го извади от равновесие. Ако е предразположен към…“ — не отстъпвах аз. „Абсолютни глупости! Вие, театралите, все нещо ще измислите. Какво му е на сержант Дженисън? Абсурд! Нищо му няма! Толкова добър пилот. Вижте какво, майоре, край на този разговор. Ние ви нареждаме да го вземете и той получава заповед да играе!“ И така, Франк и аз се опитахме да го успокоим, но той се закле, че ще бъде най-лошата актриса на света и че ще направи всичко възможно да го изхвърлят още след първото провалено представление. Казахме му, че на нас ни е все едно. Първото представление наистина беше ужасно. Но след това той като че ли взе да свиква. За негово учудване играта дори взе да му харесва. И тогава започнахме истинската работа. Така поне имахме с какво да се занимаваме — не мислехме за отвратителната храна и за отвратителния лагер. Учехме го как говорят жените, как ходят, как седят и пушат, как пият, как се обличат и дори как мислят. После, за да му дадем възможност да се усъвършенства, започнахме тази игра. Винаги когато бяхме в театъра, ставахме при влизането му, подавахме му стол, държахме се с него като с истинска жена. Отначало бе вълнуващо да поддържаме илюзията, да се грижим никога да не го виждат, като се съблича или облича, да се грижим дрехите му и да прикриват, и да загатват. Дори получихме специално разрешение да има отделна стая. Със собствен душ. После изведнъж вече нямаше нужда да го учим. На сцената той бе съвършена жена. След това малко по малко женското у него взе да надделява и извън сцената, само че ние не обърнахме внимание. По онова време Шон си бе пуснал доста дълга коса — перуките, които имахме, бяха боклук. После започна да носи женски дрехи непрекъснато. Една нощ някой се опита да го изнасили.