Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
— Виж какво, Марлоу — рече той почти бащински, — докладвано ми е, че общуваш със съмнителни елементи. Няма да е лошо да се замислиш за положението си — и като офицер, и като джентълмен. Ето например тази връзка с американеца. Той е чиста проба черноборсаджия. Още не сме го хванали, но знаем що за човек е, а и ти сигурно също знаеш. Моят съвет е да прекъснеш връзките си с него. Не мога да ти заповядам, естествено, но те съветвам.
Питър Марлоу не отвърна нищо, но сърцето му се късаше. Полковникът говореше истината. И все пак Царя му бе приятел и този приятел го хранеше и му помагаше — на него и на групата му. И беше прекрасен човек, прекрасен. „Не, не сте прав — идеше му да отговори — и вашите съвети въобще не ме интересуват. Аз смятам, че е добър човек. Ние сме прекарвали чудесно заедно и ни е било толкова весело.“ А в същото време му се искаше да признае за сделките, за селото, и за диаманта, и за писалката. Но си представи Царя зад решетките — предаден от него самия — и се приготви за всичко, само и само да не допусне това.
На Смедли-Тейлър не му бе кой-знае колко трудно да усети колебанията на младежа пред себе си. Би било съвсем лесно да каже: „Почакай навън, Грей.“ И после: „Виж, моето момче, разбирам болката ти. Боже мой, та аз съм като баща на цял един полк, откакто се помня. Знам болката ти — не искаш да предадеш приятеля си. Това е похвално. Но ти си офицер, потомствен офицер. Помисли за прадедите си, за поколенията офицери, които са служили на родината. Помисли за тях. Тук е заложена твоята чест. Ти трябва да кажеш истината, такъв е законът.“ След това ще въздъхне леко — тактика, изпробвана цял един живот — и ще добави: „Да забравим тези глупости за нарушената заповед. И аз съм влизал в затвора, и то неведнъж. Но ако искаш да ми се довериш…“ И ще остави думите да натежат с необходимата сериозност. Тогава на бял свят ще излязат тайните на Царя и той скоро ще се озове в лагерния затвор… Но всъщност имаше ли смисъл? В момента го гнетеше много по-голяма грижа — теглилките. Това заплашваше да стане бедствие с необозрими размери.
Полковник Смедли-Тейлър знаеше, че винаги може да измъкне, каквито сведения пожелае от това дете насреща си — хората бяха отворена книга за него. Знаеше, че е умен командир — как да не бъде след толкова години в армията, — и основното му правило бе да пази самочувствието на хората си, да не ги притиска, докато наистина не прекрачат границата. Тогава безмилостно унищожаваше един за назидание на другите. Но в тези случаи трябва да се избере подходящият момент и подходящото престъпление, и подходящият офицер.
— Добре, Марлоу — каза той строго, — наказвам те в размер на една месечна заплата. Няма да го вписвам в досието ти и повече няма да говорим за това. Но оттук нататък да не си посмял да нарушаваш разпоредбите.
— Слушам, сър.
Питър Марлоу козирува и излезе, радостен, че разговорът е приключил. Малко оставаше да признае всичко. Полковникът бе добър и благ човек, а за справедливостта му се носеха легенди.
— Мъчи ли те съвестта, а? — попита Грей навън, забелязал избилата по лицето му пот.
Питър Марлоу не отговори. Все още бе разстроен и чувстваше огромно облекчение, че този път му се размина. Смедли-Тейлър извика отвътре:
— Грей! Може ли за момент?
— Да, сър.
Грей хвърли последен поглед към Питър Марлоу. Едномесечна заплата. Нищо работа, като се има предвид, че полковникът го държеше в ръцете си. Беше изненадан и доста ядосан, че Марлоу се измъкна толкова лесно. Но в същото време бе виждал и друг път как действа Смедли-Тейлър. Знаеше, че полковникът е упорит като булдог и си играе с хората като с пионки. Сигурно имаше нещо наум, щом бе оставил Марлоу да се отърве с толкова малко.
Грей заобиколи Питър Марлоу и отново влезе в стаята.
— Затвори вратата, Грей.
— Слушам, сър.
Когато останаха сами, Смедли-Тейлър каза:
— Говорих с подполковник Джоунс и интенданта сержант Блейкли.
— Така ли, сър! — „Това вече е друго нещо!“ — Освободих ги от постовете им, смятано от днес — съобщи полковникът, като подмяташе в ръка теглилката.
Грей се усмихна широко.
— Ясно, сър! — „Сега остава да каже за кога е насрочен военният съд и как ще го направят — дали при закрити врати? Ще ги разжалват ли? Скоро всички в лагера ще знаят, че той, Грей, е разкрил измамата, че той е ангелът им пазител, и тогава, о, боже, колко ще е хубаво тогава!“ — И с това ще смятаме въпроса за приключен — завърши полковникът.
Усмивката на Грей угасна.
— Как така?
— Ей така. Реших да приключим с този въпрос. Това важи и за вас. Всъщност ще ви повторя заповедта си: не бива да споменавате за това никому! И най-добре забравете цялата история.