Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
Грей бе така смаян, че седна на леглото и впери поглед в полковника.
— Но вие не можете да направите това, сър! — избухна той. — Аз ги хванах на местопрестъплението — кражба от храната на лагерниците. Това е вашата и моята храна. И се опитаха да ме подкупят. Мене да подкупят! — Гласът му добиваше истерични нотки. — Господи, та аз ги хванах! Те са крадци! Заслужават да бъдат обесени и после насечени на парчета.
— Така е — мрачно кимна полковник. Смедли-Тейлър. — Но според мен при сегашните обстоятелства това е най-мъдрото решение. Грей скочи на крака.
— Не можете да сторите такова нещо! — изкрещя той. — Не можете да ги оставите да се измъкнат невредими. Не можете!
— Кой сте вие, та ще ми казвате какво мога и какво не мога!
— Извинявайте. — Грей се мъчеше да се овладее. — Но, сър, тези хора са крадци. Аз ги залових. Донесох ви теглилката.
— Въпросът е приключен. — Гласът му бе напълно спокоен. — Няма какво да говорим повече.
Грей избухна.
— Не е приключен, по дяволите. Няма да оставя това нещо така! Докато тия копелета са се тъпкали, ние сме гладували! Ами че те заслужават да бъдат разкъсани. Настоявам…
Гласът на Смедли-Тейлър надви истерията му.
— Млъкнете, Грей! Вие не можете да настоявате за нищо. Въпросът е приключен. — Той въздъхна дълбоко, взе от бюрото лист хартия и рече: — Това е служебното ви досие.
Днес вписах нещо вътре. Ще ви го прочета: „Изказвам специална похвала на лейтенант Грей за работата му като началник на лагерната полиция. Той изпълнява задълженията си отлично. Препоръчвам да бъде повишен в чин капитан.“ — Полковникът вдигна поглед от листа. — Смятам да изпратя това на коменданта на лагера още днес и ще предложа повишението ви да се зачита от днешна дата. — Той се усмихна: — Вие, разбира се, знаете, че той има пълномощия да повишава в звание. Честито, капитан Грей. Заслужихте го! — И полковникът протегна ръка.
Но Грей не я пое. Той само го изгледа, изгледа и листа и проумя.
— Ах ти, мръсен негоднико! Ти искаш да ме купиш. Ти си също като… може би ти също си ял от оня ориз. Ах, лайно, мръсно лайно…
— Дръж си езика, нагъл простак! Застани мирно! Казах — застани мирно!
— И вие сте комбина с тях, но аз няма да оставя никой да се измъкне току-тъй — изкрещя Грей, грабна теглилката от бюрото и се дръпна към вратата. — За вас нищо не мога да докажа засега, но срещу тях имам доказателства. Тая теглилка…
— Какво и е на теглилката?
Цяла вечност мина, докато Грей се сети да я погледне отдолу. Там нямаше никаква дупка.
— Питам те какво и е на теглилката? — „Тъп глупак! — с презрение си помисли Смедли-Тейлър, докато наблюдаваше как Грей оглежда металния цилиндър. — Какъв глупак! Мога да ги въртя на малкия си пръст такива като него.“
— Това не е теглилката, която ви дадох — успя да промълви накрая Грей. — Не е същата. Не е онази.
— Грешите. Същата е — невъзмутимо отвърна полковникът. После продължи, благ и загрижен: — Виж, Грей, ти си млад човек. Разбрах, че като свърши войната, искаш да останеш в армията, това е хубаво. На нас ни трябват способни и работливи офицери. Редовната армия дава чудесни възможности. По това спор няма. Полковник Самсън също ми е говорил колко много те цени. Както знаеш, той ми е приятел. Сигурен съм, че ще го убедя да подкрепи моята препоръка да останеш на редовна служба в армията. Ти просто си изнервен и това е разбираемо. Времената сега са ужасни. Мисля, че ще е най-добре да приключим с онзи въпрос дотук. Би било неразумно да раздухваме скандал в лагера. Крайно неразумно. Сигурен съм, че разбираш съображенията ми. — Той млъкна, изпълнен с презрение. После, точно в най-подходящия миг — беше специалист в тези неща, — допълни: — Съгласен ли си да изпратя препоръката за повишение на коменданта?
Грей бавно се обърна към листа хартия и го изгледа с ужас. Знаеше, че полковникът може да дава, може и да лишава, и както можеше да дава и лишава, така можеше и да унищожава. Разбира се, че е победен. Напълно победен. Опита се да каже нещо, но отчаянието му бе тъй безгранично, че не успя да отрони ни дума. Затова само кимна с глава и чу Смедли-Тейлър да казва:
— Добре, можеш да смяташ, че си получил чин капитан. Сигурен съм, че моята препоръка и тази на полковник Самсън ще са достатъчни за оставането ти в армията след войната.
Грей осъзна, че излиза от стаята и поема към бараката, че освобождава дежурния полицай, без да го е грижа, че онзи го гледа, сякаш вижда собствената си смърт. Когато остана сам, затвори вратата и седна на леглото в килията. Изведнъж отчаянието го задави и той заплака.