Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Корабът на Джес кацна в открито море и се полюшна като огромен сапунен мехур върху живите вълни, чиито разпенени върхове го заобливаха ласкаво. Единайсетте скитнически кораба кацнаха на един атол наблизо.
Нико изскочи от семейния си кораб и дълбоко вдиша режещия студен въздух. Изпълнената с жизнената сила на венталите среда беше достатъчно променена, за да не се налага на хората да използват дихателни маски, както при първото посещение на Джес. Нико огледа далечните светкавици, които буреносните облаци сякаш изстрелваха към океанската повърхност, и викна на Джес:
— Твоята Пътеводна звезда май те е довела направо в рая. Цялата тази планета е океан, но е абсолютно… жива.
— Да, всяка капка вода, всеки облак са заредени с жизнена енергия.
Джес използва връзката си с венталите, за да се слее с разумния океан. Пристъпи върху развълнуваната водна повърхност и закрачи по вълните. Подсиленото повърхностно напрежение го задържаше да не потъне, докато се приближаваше към скалистото парче суша, където го чакаха останалите скитници — гледаха го със страхопочитание.
Джес махна с ръка към обливания от вълните бряг и сякаш като по даден знак в небето се разрази истинска феерия от светкавици.
— Сега виждате ли какво могат венталите? Трябва само да им помогнем да се включат в битката срещу хидрогите.
Нико се ухили:
— Готови сме.
— Можех да ви дам вода от моя кораб още на Рандеву… но не исках да се съгласявате да участвате в тази мисия единствено доверявайки се на думите ми. Огледайте се! Исках да съзрете тази енергия, тази бушуваща стихия, която венталите могат да насочат срещу хидрогите! Да усетите мощта им.
Скитниците извърнаха очи към разпенения океан. Заедно с вълните се носеха течения от неукротима жизнена енергия, нетърпеливи да се развихрят. Водните стихии бушуваха и клокочеха. Другарите на Джес замърмориха одобрително.
— Дори само една капка венталска вода може да се разпространи и репродуцира в друга течна среда, както с клечка кибрит можеш да запалиш друга, с нея друга и така до безкрай. Можех да го направя и сам свят след свят, но щеше да отнеме много време.
Джес топна ръка във водата и загреба шепа от сребристата течност.
— Венталите са по-нетърпеливи и от вас. Ето, вземете, колкото искате. Напълнете цистерните и ги пръснете във всеки от отбелязаните в списъците ви светове.
Нико забърза към малкия си кораб и измъкна празен полимерен бидон.
— Просто трябва… да го топна в океана, така ли?
Щом младият мъж се доближи до водата, тя оживя, надигна се като желатинова струя пара, изви се и се изля в бидона, а това, което не влезе, се търкулна обратно в океана.
— Шиз, видяхте ли?!
Останалите скитници се втурнаха към корабите си и заизмъкваха бидони. Живата вода издигаше струите си, за да ги напълни. Нико откри, че благодарение на помощта на венталите може да носи препълнения бидон като перце, сякаш водните създания имаха способността да променят силата на гравитацията.
— Сякаш е наелектризирана. Пръстите ми тръпнат.
Джес наблюдаваше как помощниците му запълват товарните си отделения с енергията на венталите. Тя щеше да се разпръсне в нови океански светове и странният им съюзник щеше да заякне още повече. Мъничко завиждаше на своите доброволци за изумлението, с което наблюдаваха случващото се.
Как му се искаше да тръгне с тях… но сега той имаше друга задача, на която се беше посветил изцяло, както и на любовта си към Ческа.
61.
Ческа Перони
Ческа отиде да потърси Ихи Окая и разбра, че старицата е навлякла скафандъра си и е излязла да се порее между скачените скали и да огледа фермите и кабелите, които държаха астероидния куп в едно цяло. Свързващите греди задържаха Рандеву да не се разлети на всички страни от собствената си гравитация и инерция. Мътната светлина на червеното джудже проблясваше по корпусите на пристигащите и отлитащи кораби на клановете.
Тъй като беше живяла много години при слабата гравитация на Рандеву, Ихи Окая вече не би могла да понесе смазващото планетно притегляне — костите й бяха много крехки въпреки упражненията и минералните добавки. А и беше много остаряла, макар да не показваше никакви признаци на немощ, дори настояваше да върши полезна работа.