Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Като стъпи върху дансинга, той отново погледна леля си.
— Готова ли сте?
Тя кимна. Той подаде на оркестъра предварително уговорения сигнал. Музикантите незабавно прекратиха нежната музика, която свиреха за фон при представянето на гостите, и подеха познатите акорди на валса „Синия Дунав“. Никоу завъртя леля си на дансинга под меката светлина на фенерите. След интервала, предвиден в протокола, и други двойки започнаха да танцуват.
След три минути Алфред потупа Никоу по рамото. Застаряващият лакей доведе една от принцесите, която се завъртя в разтворените за нея ръце на Никоу.
— Разкажете ми за вашата страна — обърна се той към първата си партньорка — мъничко същество със злобничка физиономия и вирнат нос. Семейството й бе от Югославия и тя от години живееше в изгнание в Англия.
С напредването на вечерта другите също му разказаха тъжните си, фамилни истории. А после дойде ред на принцесите от Англия, Холандия, Скандинавските държави, чиито семейства бяха оцелели и бяха дори преуспели.
Роклята на всяка следваща изглеждаше още по-пищна. Някои ухаеха на тежки екзотични парфюми, които отблъскваха и той стоеше толкова далече от тях, колкото валсът и дължината на ръцете му позволяваха. Парфюмът на други му напомняха сладки, благоуханни цветя. Тези принцеси той държеше малко по-близо до себе си. Но сетивата му не уловиха мириса на бебешка пудра.
Запомни няколко млади дами. Те бяха говорили за участието му в освобождението на Даргентия. Това показваше истинския им интерес към него и страната му. От тези дами само някои бяха блестящи. Все пак малко бяха тези, които той хареса. Постави си за задача да запомни имената им, въпреки че кимна на Алфред да ги отбележи, преди да дойде ред на другите.
Като цяло той бе приключил с първоначалните си задължения. Бяха останали само няколко принцеси, с които да танцува.
Крайно време беше вече, помисли си той. Танците го бяха накарали да изгладнее.
След това той не бе сигурен какво привлече вниманието му. Не чу нищо необикновено. Партньорката в ръцете му, една твърде темпераментна млада дама с австрийски произход, не пропусна нито една стъпка. Но изведнъж, той усети нещо различно в Парадната зала.
Инстинктивно погледна към входа и осъзна, че почти всички в залата — даже туристите в горната галерия — направиха същото. За миг музиката заглъхна, после отново засвири, сякаш в триумфален марш. Никоу остана неподвижен. Той бе стиснал здраво партньорката си и тя също бе спряла да танцува.
На входа стоеше млада жена, висока, с изправена стойка, очарователна. Ярката светлина от коридора сякаш образуваше ореол зад нея. Тъмната й коса бе пригладена в елегантна прическа под блестящата диамантена диадема. Семплата й, разкроена бяла рокля подчертаваше колко прекалено натруфени бяха роклите на останалите.
Само ако можеше Никоу да я види малко по-добре в тази оскъдна светлина.
Тя изчака, докато Алфред си пробиваше път към нея през морето от хора, и му подаде малка картичка.
— Принцеса Елеонора от Монтебик — оповести той към тълпата с гръмкия си глас.
Къде се намираше това? Нямаше значение. Никоу сграбчи своята карта за танци от джоба си.
На нея липсваше името на принцеса Елеонора.
По дяволите! Нямаше да може да танцува с нея преди вечеря. Единствената принцеса, която се открояваше сред останалите. Нетърпеливо, той поведе партньорката си за още един танц. Гореше от нетърпение да се срещне с принцеса Елеонора.
За миг го проряза острата болка на вина, когато пред очите му проблесна най-прочувственият поглед на Пейдж Конър. Той прогони образа от съзнанието си. Длъжен бе да си избере принцеса, въпреки чувствата си към Пейдж.
Каквито и да бяха те.
Очите му отново се извърнаха към стройната млада жена, която бе пристигнала току-що. Скоро щеше да се срещне с нея. Междувременно видя как тя се въртеше от ръцете на един в ръцете на друг от благородниците. Сигурно невъзможността му да танцува с нея, а не неговата ревност, караше дъха му да спре при вида на принцесата, която гледаше мило в очите на партньорите си и им се усмихваше очарователно.
Колко грациозна бе тя, колко прекрасна, когато се плъзгаше от бледата светлина към неясните сенки и после отново обратно. У нея имаше нещо познато. Той се развълнува, когато тя валсираше на около двадесет стъпки от него, а после отново се плъзна към другия край на залата.
Най-накрая имаше жена на бала, която той можеше да си представи като своя булка — ако въобще успееше да се справи с този щур план.
Но, разбира се, той нямаше избор.
Следващите минути се проточиха безкрайно дълго.