Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Свещници от ковано желязо разпръскваха меката си, приглушена светлина сред пируващите на долния етаж. Разстоянието между свещниците създаваше сенчести петна сред залата. Хората се смесваха около масите, които предлагаха шампанско и пунш. Даргентийци в черни униформи се движеха сред гостите с подноси с ордьоври.
На бала бяха дошли и царствените благородници в своите черни и официални, изискани костюми. Тъй като Никоу не можеше да танцува с всичките дами наведнъж, той бе поканил както братята на кандидатките, така и много други подходящи ергени. Докато приветстваше младите принцове, графове, дукове и барони, те го потупваха добродушно по рамото. На бала те също можеха да си намерят подходящи партии за женитба.
Това се отнасяше и за Едуард, помисли си Никоу. Това можеше да разреши всички проблеми, ако някоя сладка чуждестранна госпожица очароваше сребърната лисица и го отмъкнеше в нейното кралство.
Най-вероятно той щеше да направи всичко възможно, за да се възкачи на трона и на това кралство. Но не и ако Никоу имаше думата. Той и царствената му булка щяха да управляват възстановеното му кралство; множество туристи щяха да посещават страната и да пръскат франкове като конфети; слуховете за истинността на легендите щеше да отмре. Така трябваше да стане всичко.
Отделна вечеря бе сервирана отвън, в задния двор, за даргентийците и туристите. Някои от ястията, които бяха сервирани, участваха в местното кулинарно състезание, предложено от Пейдж. Състезанието бе станало хит и много вкусни традиционни ястия спечелиха награди за жителите на Даргентия. До бюфета бе поставена друга маса с урни за чужденците, за да гласуват за булката.
Ако Никоу не си харесаше нито една от тях, може би щеше да се подчини на мнението на мнозинството.
Не; дори не можеше да си представи така безцеремонно да обърне гръб на останалата част от живота си. Трябваше да има някоя в тази зала, пълна с кралски особи, която щеше да привлече вниманието му.
Най-накрая Алфред свърши с представянето на гостите. Знатните особи спряха да прииждат.
Беше време да започне празненството.
Протоколът бе съставен от Алфред. Никоу щеше да открие бала, като танцува първо с леля си Шарлот. През следващите два часа той щеше да прекара точно три минути с всяка млада дама по реда на получаване на поканата за бала от нейното семейство, а не по социалното й положение, какъвто понякога бе критерият при такива балове. По този начин нямаше да има засегнати кралски особи, които считаха, че тяхната власт и богатство са омаловажени. Картата му за танци бе пълна; почти никой не бе отказал поканата за бала.
След танците на Никоу с всяка една гостенка, точно в девет часа, той щеше да придружи за вечеря една от тях по свой избор. По-късно отново може да си избере дамите, с които отново да танцува. Само онези, които все още искаха да се омъжат за него, щяха да бъдат избрани за следващия танц.
Никоу погледна към Шарлот.
— Готова ли сте за нашия танц, лельо?
Тя се усмихна с детско въодушевление и показа стърчащите си горни зъби.
— Всичко е толкова вълнуващо, Никоу. Има ли някоя, която вече е завладяла фантазията ви?
— Фантазията ми, лельо? — Никоу вдигна до нивото на гърдите си покритата й с ръкавица ръка и я поведе през тълпата към гранитния под, който бе пригоден за дансинг.
— Твърде скоро е да ви кажа. Има ли някакви признаци, че Руди се възползва от бала за собствения си избор на булка?
Тя се изкиска.
— Познавам сина си, той ще изтанцува всичките танци. Вие по-добре внимавайте; той е очарователен млад мъж. Може да ви открадне принцесата, която вие си изберете.
— Открадне, лельо. — Това звучеше повече като оптимизма на една майка, отколкото като евентуално поведение на този Руди, който Никоу познаваше. Но той от сърце желаеше думите на леля му да се сбъднат. Ако Руди откриеше някоя специална жена тук, поне балът щеше да си заслужава всичките приготовления.
Някоя специална… Питаше се какво ли правеше в момента вбесяващата, упорита Пейдж Конър? Тя трябваше да бъде точно тук, на бала. Дали наистина не помагаше в кухнята? Или бе решила да се присъедини към туристите и да наблюдава отгоре празненството?
Вдигна поглед към горната галерия. Тълпата бе твърде голяма, за да бъде сигурен в това, но не видя Пейдж. Ярката светлина на балкона обаче осветяваше повечето хора в гръб.