Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Дяволите да я вземат! След предишното им недоразумение той й бе повярвал, че тя не искаше короната му. Но може би въобще не бе имало недоразумение. Ето, той сега бе тук, залепен за нея като влюбен младеж, но тя бе просто като всяка друга американка, която той някога бе срещал. Още по-лошо. Поне те си признаваха честно, че се опитваха да хванат в брачните си окови принц.
Той умишлено поддържаше гнева си, за да не се изпари. Пейдж го бе подвела, това поне бе сигурно.
Със свръхчовешко усилие запази гласа си спокоен.
— Преди малко бяхте права. Може би пренебрегвам другите си гости.
Той стана и започна да обикаля другите маси, като остави Елеонора/Пейдж да седи сама на масата. Усети как погледът й го следваше, но когато се върна, видя, че тя бе започнала разпален разговор с огромния, несръчен принц Михаил от дясната си страна. Как тя успяваше да не втренчи погледа си в странно събиращите се по средата на челото му вежди?
Всички бяха приключили с ястието си от риба. Приборите бяха прибрани, но друго ястие не сервираха. Никоу тръгна към кухнята, за да провери какво ставаше с храната.
Когато напусна Парадната зала, чу стъпки след себе си. Той се озърна. Нервите му бяха изопнати до краен предел.
Принцеса Елеонора го бе последвала.
— Надявам се, не възразявате, ваше височество — каза тя, — но исках да разгледам по-подробно замъка ви. И освен това — снижи глас тя, — започнахте да ми липсвате.
Какъв бе този глупав флирт? Все пак Никоу усети как пулсът му се учести. За човек, който се преструваше да бъде тих и срамежлив, Пейдж със сигурност играеше добре игричката си. По дяволите, той вече бе увлечен по нея.
Ако това бе самата тя. Може би това не бе истинската Пейдж Конър.
Но защо тогава се правеше на принцеса? За да привлече вниманието му ли?
Тогава защо се променяше сега?
В кухнята той съзря Мейбъл с бялата си шапчица да се смее неудържимо с един едър, запотен доставчик. Тя забеляза Никоу.
— Всичко е наред, принц Никоу — увери го тя. — Следващото блюдо ще бъде сервирано след момент.
Той й поблагодари и се обърна, за да си върви, когато видя Пейдж зад себе си.
— Върнете се на масата — й каза той, като се почуди дали въобще тя щеше да го послуша. Като Пейдж Конър, тя не приемаше заповеди.
Той се отправи към стълбите за избата. Трябваше да провери доставката на вино. Двама млади даргентийци носеха нова каса с бутилки вино.
— Добре. — Той им направи път, докато те се насочваха към кухнята. Когато се обърна, разпозна един от хората на Елкинс, който се разхождаше в залата, и отвърна на поздрава му. Жестът означаваше, че всичко бе наред.
А точно зад него бе Пейдж. Тя го следваше навсякъде.
Тогава разбра. Може и да играеше някаква своя игричка, за да го плени, но имаше нещо повече, и той знаеше какво бе то. Тя го следваше като сянка, за да не остане и за минута сам през нощта на бала. Пейдж Конър се опитваше да го защити!
Това бе смешно. Какво можеше да стори тя, ако подстрекаваните от Едуард даргентийци наистина създадяха проблем?
Но все пак през цялото му тяло премина топла вълна; усети някакво задоволство. Той поглади брадата си, докато размишляваше как да постъпи с нея.
А защо да не продължеше играта заедно с нея? Все още се налагаше да опознае другите млади дами, за да си избере принцеса за булка, но можеше също и да се позабавлява с принцеса Елеонора.
— Да се върнем на масата — предложи й той ръката си.
Когато тя го хвана, от мястото, където го бе докоснала, премина по цялото му тяло топлина. Той чу цигулки, но балът все още не бе възобновен. О, Пейдж, помисли си той. Защо трябваше да усложняваш нещо, което бе така просто?
Глава двадесет и трета
Тя го бе направила!
Не, за да бъде точна, Милисънт го бе направила. Не само че вълшебната кръстница на Пейдж се бе появила точно в момента, когато тя наистина се нуждаеше от нея, но феята бе действала точно както Пейдж бе пожелала.
Но какво, по дяволите, тази вълшебна супержена правеше, като си играеше с Алфред?
Е, добре, после щеше да се погрижи за това. Разбира се, сега Алфред знаеше някои от тайните й, но и тя самата знаеше тайната му.
Сега тя, обикновената Пейдж Конър от Съединените американски щати, вечеряше в Парадната зала на даргентийския дворец на бала на един принц. Роклята й бе елегантна. Косата й бе съвършено фризирана и прихваната с една ослепителна диадема. Носеше контактни лещи със зелен оттенък, като очите й нито се насълзяваха, нито премигваха често. В малко вътрешно джобче на роклята, тя носеше медальона с лебеда, ей така, за късмет. Беше си преправила гласа само малко и сега сама не можеше да разпознае собствената си интонация. Всичко бе съвършено.