Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Шарлот носеше дълга до земята рокля с много волани, по-подходяща за жена на половината на нейната възраст. Бледорозовият й цвят не подхождаше на оранжевата й коса. Все пак в това съчетание изглеждаше добре. Трябва да бе казала нещо ласкателно на краля на Лихтенберг, защото мъжът в гълъбов костюм се наду като паун, докато минаваше покрай домакините. Никоу се питаше на какъв ли език говореше леля му.
Руди изглеждаше царствен и спокоен в официалния си костюм. Обичайната му стеснителност бе заместена от чувството за лично достойнство, което му отиваше. В лъскавата си сребриста рокля Сюзън изглеждаше, сякаш през целия си живот се бе занимавала с приеми.
А после следваше Едуард. Дали бе планирал да развали бала, както всички предполагаха?
Е, добре, сред знатните особи на дансинга и тълпите от туристи, които наблюдаваха от балкона на залата, се разхождаха хората от охраната на Джордж Елкинс. Всеки един от тях бе добър професионалист; всички бяха нащрек. Ако се случеше нещо непредвидено, то бързо и незабелязано от гостите щеше да бъде овладяно. Кралските особи и туристите въобще не биваше да знаят за охраната.
Никоу погледна нагоре към балкона, от който се виждаше цялата зала. Хора, със също толкова изискани като на благородниците дрехи, се навеждаха оттам и надничаха. Ръце в ръкавици сочеха, когато пристигаха принцесите. Гласовете им се усилваха и заглъхваха, когато всяка група от гостите влизаше в залата. Тълпата на балкона можеше по-лесно да се разграничи от царствените особи долу; осветлението горе бе по-силно, отколкото на дансинга, където бяха разпръснати старинни фенери с електрически крушки.
Най-накрая семейство Лихтенберг се представи на Никоу. Той се здрависа с всеки по ред, поклони се леко над изящните пръсти на принцеса Стана, като внимаваше да не я стиска много силно, за да не нарани пръстите й с пръстена си с печат. Тя бе ниска, с чудно извити, черни вежди и ореол от късо подстригани къдри на главата. Морскозелената й рокля проблясваше с пайетите си.
— Ваше височество — промърмори тя и направи изтънчен реверанс. Лицето й бе безизразно, при все че малките й кестеняви очички сякаш го преценяваха.
Тази ли щеше да бъде принцесата, която щеше да плени сърцето и кралството му?
Неочаквано, образът на Пейдж Конър се появи в съзнанието му. Кехлибарените й очи гневно проблеснаха зад черните рамки на очилата, както я бе видял последния път. Той замръзна на мястото си. Той бе този, който трябваше да се гневи. Тя бе обидила шефа на охраната му — и самия него. И бе отказала да му се подчини, като го увери, пренебрегвайки заповедта му, че нямаше да присъства на бала.
Бе бесен заради нея. И заради цялата тази ситуация. Защото в името на народа си трябваше да си избере принцеса за булка — независимо дали те разбираха това или не. Но неговото бунтуващо се сърце му казваше, че изборът му трябваше да се основава не на благоденствието на кралството му, а на любовта.
А може би щеше да съчетае и двете. Той прогони от съзнанието си това сляпо увлечение по Пейдж — защото със сигурност всичко бе само една безумна страст — и върна вниманието си отново към редицата от посрещачи. Решително се усмихна на принцеса Стана, която все още стоеше пред него.
Лицето й светна, сякаш тя повярва, че усмивката бе предназначена за нея.
— С нетърпение очаквам първия ни танц — каза тя на френски език, когато най-накрая се оттегли.
Следващите няколко часа Никоу се здрависваше, покланяше и разменяше любезности, докато най-накрая не се почувства като робот. Горди, царствени бащи представяха цял взвод от изискани дъщери, всички те облечени в рокли, шити при известни моделиери, за да привлекат вниманието му. Много от роклите бяха с дълбоко изрязани деколтета, които разкриваха нещо повече от намек за пищна гръд. Повечето рокли бяха дълги до земята, покрити със смайващи съчетания с дантели, мъниста и лъскави пайети. Привлекателните дами, дукеси, баронеси и принцеси в тях изглеждаха в съзнанието на Никоу едни и същи. Даже се затрудняваше да си спомни имената на гостите, с които бе вечерял предишната вечер. Наталия и Грета бяха между тях.
Щеше да успее да ги различи една от друга, каза си той, след като поговореше с всяка една от тях насаме.
Поне така се надяваше. Това обаче щеше да се случи едва след като приключеше с това безкрайно посрещане на гостите и започнеше да танцува.
Той често се оглеждаше наоколо с удоволствие сред оскъдно осветената зала. Мейбъл бе направила украсата. Сребристи знаменца потрепваха от парапета на горната галерия, където свиреше нежна музика оркестър от двадесет музиканти. Венци от благоуханни цветя и орнаменти в средата на тавана в кървавочервено, сребристо и лилаво — цветовете на даргетийския трикольор, даваха цвят на иначе сивата Парадна зала. Част от нея бе преградена за трапезария.