Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Тогава Алфред дойде при него.
— Не ме интересува дали е време за вечеря — каза Никоу с втренчен поглед в принцесата, облечена в бяло. — Искам да танцувам с всяка една от принцесите преди вечерята.
— Радвам се, ваше височество — каза Алфред с такова облекчение, че Никоу го погледна. — Боя се, че е станала някаква грешка. Има три принцеси, имената, на които са пропуснати във вашата карта за танци. Картите на две от тях показват, че последните два танца с вас са за тях. Третата е принцеса Елеонора, която въобще не е включена в списъка. Но, о, какво ще стане с протокола…
— Протоколът да върви по дяволите! — прошепна Никоу. — Искам следващият танц да е с принцеса Елеонора.
Алфред ужасено вдигна червеникавите си вежди.
— О, не! Сега вие трябва да танцувате с двете принцеси, предвидени в списъка.
Никоу изгледа намръщено Алфред и се остави да бъде отведен до една от чакащите принцеси.
Първата, руса госпожица с германско потекло, го настъпи по пръстите. Втората, красавица от Бразилия, се опита да го заинтригува с плантацията си за кафе.
През цялото време Никоу следеше изпод око Елеонора. На нея със сигурност не й липсваха партньори за танци. Веднъж черната фризирана глава се наклони твърде близо до кестенявата коса на млад английски аристократ. Тя, изглежда, се забавляваше.
И на него му се искаше да каже същото за себе си. Може би щеше да се почувства по-добре, когато хване в обятията си оживената Елеонора.
А може би нямаше.
Той отново си помисли с вина за сладката, страстна Пейдж. Тя щеше да го разбере. Трябваше.
Само ако можеше да се убеди в това.
Най-накрая двата танца свършиха. Никоу се огледа наоколо. Елеонора бе в най-далечния край на дансинга. Забеляза как Алфред се насочи към нея през тълпата. Лакеят й каза нещо и тя се усмихна на Никоу и тръгна към него.
С крайчеца на окото си Никоу забеляза, че Мейбъл стоеше до вратата. Алфред също я видя и се завтече към нея.
Но вниманието на Никоу бе привлечено незабавно от принцесата. Меката светлина в Парадната зала само подчертаваше красотата на принцесата, която се приближаваше към него. Дългата й до земята рокля подчертаваше съвършените й женствени форми. Набраното й деколте изкусително разкриваше млечнобялата й кожа. Тя имаше съвършена уста с пълни розови устни, които бяха леко открехнати. Скулите й бяха високи, а брадичката й — решителна.
Само ако можеше тя да излезе от сянката и той да я огледаше по-добре.
Преди жената да го доближи, Алфред отново изтича до нея и двамата заедно стигнаха до Никоу.
— Мога ли да говоря с вас, сир? — попита той и хвърли извинителен поглед към принцесата.
С разярен поглед към лакея си, Никоу го последва.
— Какво става? Искам да танцувам и този последен…
— Съжалявам, ваше височество, но сега трябва да започнем с вечерята. Всичко е планирано точно за девет часа, а вече сме закъснели с няколко минути. Някои от кралските особи вече се сърдят заради нарушението на протокола, а и готвачката се безпокои, че някои от ястията ще се развалят.
Но валсът ще трае само три минути. — Той искаше да види близо до себе си привлекателната Елеонора.
— Всичко е наред — каза един сладък, мелодичен глас зад гърба на Никоу. Принцесата го бе последвала.
— Ще запазя правото си на танц за след вечеря, нали така?
— Разбира се — каза Никоу, като се опитваше да я заобиколи, за да я види по-добре. — Вие ще ме придружите за вечеря, нали?
— Разбира се.
Но Алфред сграбчи Никоу за лакътя, преди той да успее да се извърне.
— Има няколко други важни дела, за които първо трябва да се погрижите, ваше височество. В залата. Може ли аз да придружа принцесата до масата?
Дали не беше това намесата на Едуард? Той огледа балната зала. Сребърната лисица си бъбреше приятелски с едно семейство от Финландия.
— Това е само един сблъсък между две личности — прошепна Алфред. — Но няма да има вечеря, ако вие не се намесите.
С ръмжене, което Никоу почти не се постара да прикрие, той се наведе към принцесата.
— Моля, позволете на Алфред да ви въведе в трапезарията — каза той със стиснати зъби и забърза към вратата.
Той премигна на ярката светлина отвън, в коридора. Там стоеше Мейбъл с Елкинс, шефа на охраната. На Никоу отне само няколко минути, за да разреши спора им. Той нареди Елкинс и подчинените му да напуснат кухнята. После направи комплимент на Мейбъл за апетитния аромат на храната, който се усещаше в залата от кухнята, и й поблагодари за търпението. Най-накрая я помоли да сътрудничи на Елкинс.
Дойде време да се завърне на бала. И да говори с принцеса Елеонора.