Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Виждам го — отвърна съпругът й и загаси двигателите. — Все си мисля, че не постъпваме умно, Лея.
— Знам — каза жена му и премести поглед от осветената площадка за кацане към сумрачната, засадена с храсти градина зад нея. Не се виждаше никой, а и джедайските й сетива не уловиха нечие присъствие. — И не мога да кажа, че аз съм на друго мнение, но той настоя да дойде.
— Да се надяваме, че Дксоно не е подушил нещо и не е изпратил някой подире му — измърмори Хан и отвори кабината на плъзгача. — Само някой да е казал „тайна среща“, и загазихме.
— Знам — отвърна Лея, излезе от плъзгача и се озърна.
В небето над тях от време на време се мяркаха опознавателните светлини на въздушен плъзгач, а по пътищата, които пресичаха района на Горската кула, течеше обичайният поток превозни средства. Но съгледвачите можеха да се крият и зад тъмните прозорци на едно от петте кафенета на четвъртия етаж в кулата, без да се броят прозорците на всички жилища по многобройните етажи на високата сграда, изпънала снага към небето. Ако зад някой от тези прозорци стоеше наблюдател с макробинокъл… Изглежда, Хан мислеше същото.
— Хайде да влизаме — хвана я той за ръката. — Трипио, размърдай се!
— Да, сър — сприхаво отвърна златистият дроид, тромаво се измъкна от задната част на плъзгача и забърза към тях.
Това бяха първите думи на Трипио, откак бяха напуснали императорския дворец, изведнъж осъзна Лея. Дали го беше заразило настроението на Хан, или прехвърляше наум спомените си за Траун? Ландо излезе от прикритието си, когато тримата се приближиха.
— Здравейте и двамата — кимна той. Обичайната му приветлива усмивка отсъстваше, както установи Лея. — Къде е Карде?
— Вече е тук — отвърна Лея, докато съпругът й подаваше кода на ключалката. — Ногрите са го въвели.
Бившият комарджия хвърли последен поглед навън и последва семейство Соло в сградата.
Горската кула беше на трийсет и осем етажа, първоначално замислена като дом за колония алдеранци, отсъствали по една или друга случайност от дома, когато първата „Звезда на смъртта“ бе унищожила планетата им. Архитектите се бяха постарали възможно най-пълно да въплътят в кулата алдеранския стил, ала корускантските тълпи и почти изцяло застроените земи наоколо се оказаха твърде непривични за повечето бежанци от унищожената планета и те не заживяха в нея. По-нататъшното издигане бе изоставено, макар по някое време все пак да се появиха надежди на Корускант да останат достатъчно алдеранци и да се заселят в кулата, особено заради разкошната гледка към планината Менарай. Смъртоносен удар на тази мечта бе нанесен от кратката, но ужасяваща обсада на планетата град от върховния адмирал Траун. След края на обсадата всички алдеранци до един напуснаха Корускант и заминаха за Нов Алдеран или се пръснаха из галактиката. Както бе обяснил на Лея един от тях, веднъж вече бяха извадили късмет да избегнат унищожението на един свят и нямаха желание да се установяват на друг, представляващ още по-апетитна плячка.
И така, амбициозният експеримент бе потънал в забрава подобно на още доста градчета, пръснати в подножието на планината. Повечето бяха превърнати в жилищни предградия или вилни зони за богати индустриалци и държавни служители. Едва ли мнозина бяха дори чували за прекрасните гори на Алдеран, камо ли да се бяха разхождали из тях. С годините тази горчива ирония почти бе престанала да прави впечатление на Лея. Почти.
Турбоасансьорът, който работеше с типичната за алдеранските конструкции безшумност, ги отнесе до китната градинка във фоайето на тринайсетия етаж. Водопадите, които се спускаха от красиво подредените изкуствени скали, напевно ромоняха в тишината, около палмовите и папратовите листа не се виждаше никой.
— Баркимк? — тихо извика Лея.
— Тук съм, лейди Вейдър — дрезгаво измяука ногрито от другия край на фоайето. Папратовите листа се раздвижиха и охранителят се появи до арката в началото на коридора, който водеше към жилището на семейство Соло. — Всичко е наред.
— Благодаря ти — каза Лея.
— Имай грижата да остане така — добави Хан, докато пресичаха преддверието.
— Ще се старая, Хан от рода Соло — сведе глава Баркимк.
Карде се бе отпуснал в плашкия самомоделиращ се стол в стаята за разговори. В едната си ръка държеше чаша с кехлибарена течност, в другата — електронен бележник.
— О! — възкликна търговецът на информация, когато Хан и Лея влязоха. — Ето ви и вас! — той затвори електронния бележник и стана от стола. — Тъкмо си мислех да помоля Сакисак да направи опит да се свърже с вас.