Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Свършихме късно — обясни Лея. — Извини ме, моля!
— Няма нужда да се извиняваш — успокои я Карде. — Децата не са ли с вас?
— Заминаха тази сутрин с Чуй при семейството му на Кашиуук — отвърна тя. — Заради всичко, което става напоследък, реших, че ще е по-добре да не са тук.
— Май няма по-безопасно място от планета с пазачи ногри и с население от уукита — съгласи се контрабандистът. — Здравей, Ландо! Радвам се да те видя!
— Не се съмнявам — каза Калризиан. — Но може да промениш мнението си, като научиш защо сме дошли.
Изражението на Карде остана същото, но Лея усети напрежение.
— Така ли? — спокойно каза той. — Тогава да пропуснем формалностите. Сядайте и казвайте за какво става дума.
— Съжалявам — каза влудяващо приятният механичен глас в интеркома. — Връзката с желаното от вас жилище е закрита. Не мога да ви свържа без код за достъп.
— Кажете на съветник Органа Соло, че е спешно — настоя Шада и вложи в гласа си възможно най-страховитите официални нотки, на които бе способна. Тя погледна от кафенето към въздушния плъзгач на Соло, паркиран на третото равнище на площадката за кацане на Горската кула. — Обаждам се от името на адмирал Дрейсън от разузнаването на Новата република.
Гласът остана съвършено невъзмутим.
— Съжалявам, но не мога да ви свържа без съответния код за достъп.
Шада направи гримаса и изключи интеркома. Това беше последният опит. Вече колко пъти подред се натъкваше на едно и също… бе започнало да й омръзва! Първо любезно се обади в кабинета на съветник Органа Соло в императорския дворец и не я пуснаха в огромната правителствена сграда. След това се опита да се свърже с постоянното жилище на семейство Соло извън двореца, но със същия резултат. Сега също толкова безуспешно завърши опитът да се свърже с тях в убежището им при планината Менарай. При всеки опит очевидно идеализираната й представа за Новата република все повече се сриваше. Надяваше се, че тук ще й предложат нещо по-добро от живота на мистрил, на който току-що бе обърнала гръб. Все по-настойчиво започваше да й се струва, че е сбъркала. Но вече нямаше избор, трябваше да продължи. Дори само заради това, че вече нямаше къде да отиде… Ако не можеше другояче, щеше да влезе по мистрилския начин!
На втория етаж на Горската кула имаше немалък търговски център. Покупката на трите неща, от които се нуждаеше, й отне пет минути. Снабдила се с бродирана бяла панделка, евтин електронен бележник и бутилка също така евтино, но ужасно силно додбрийско уиски, след още една минута Шада се качваше с турбоасансьора.
Знаеше, че не разполага с много време, и затова незабавно се залови за работа. Първо разви капачката на уискито и напръска с алкохол яката на позацапаната си, дълга до глезените рокля. След това наля малко в устата си. Потръпвайки от силното питие, изля остатъка от бутилката в саксиите с цветя в горната част на кабината. Изплю уискито от устата си обратно в бутилката, доволна, че се е отървала от него, и насочи вниманието си към панделката. Не беше лесно да се върже по традиционния сватбен корускантски начин, но възелът, който направи, беше бърз и прост и приличаше доста на истинския, за да заблуди мнозина.
Когато вратите на турбоасансьора се отвориха на панорамния етаж, тя беше готова за представлението си. С бутилката в една ръка и електронния бележник в другата Шада излезе от кабината и се озърна разфокусирано. По масите и столовете на декоративната градинка нямаше никой, но личната охрана на съветник Органа Соло и без това рядко се явяваше на открито. Шада размаха бутилката и тръгна с несигурна крачка към ръба на покрива. Стигна до петдесетсантиметровата основа на високия колкото човешки бой парапет, а охраната, за която знаеше, че е наоколо, все още не се бе появила.
— Майната ти, Равис — извика тя завалено и изпусна бутилката и електронния бележник на покрива до парапета. — Не щеш ли? Хуу’во! Да не мислиш, че съм умряла за теб!…
Думите й преминаха в сдържано хълцане. След това тя вкопчи пръсти в дупките на парапета, притисна се към него и завъртя глава, за да погледне зад себе си. Цялата бе нащрек. Зад гърба й прозвуча тихо изшумоляване и всичко отново замря.
Значи не им бе достатъчно, за да се покажат. Добре! Шада пусна парапета, без да спира да циври. След това постави електронния бележник на близкия стол, така че да се вижда ясно. С треперещи пръсти свали сватбената панделка от косата си, целуна я театрално и я постави пред електронния бележник. После цяла минута разместваше едното пред другото и обратно. Накрая изправи рамене, въздъхна дълбоко и пристъпи към ръба на покрива. Стисна горния край на парапета, стъпи върху основата му и прехвърли крак през горния край.