Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
По-точно, опита се да го направи. Зад гърба й прозвуча още едно изшумоляване и изведнъж нечия ръка докопа колана на роклята й, дръпна я надолу и я принуди да свали крака си.
— Не го правете! — тихо се обади зад нея дрезгав глас, силно напомнящ котешко мъркане.
— Оставете ме — простена Шада. Тя пусна решетката с лявата си ръка и несполучливо се пресегна към рамото му. — Той пет пари не дава за мен. Не ме ще! Оставете ме…
— Не е това начинът — каза ногрито и отново не грубо, но и достатъчно твърдо я дръпна надолу. — Елате вътре да си поговорим.
— Няма за какво да говорим — изфъфли Шада. Тя се извърна, така че охранителят да усети алкохолния й дъх, и хвърли бърз поглед към покрива. — Моля ви се! Оставете ме! — захленчи тя и пак стисна решетката с лявата си ръка, теглейки се нагоре. — Моля ви се!
— Не — повтори ногрито и пак я дръпна надолу, този път с много повече сила, отколкото Шада очакваше в това дребно създание.
Пръстите й се вкопчиха по-здраво в метала, противопоставяйки се на силата му… После без предупреждение пусна решетката, извърна се и падна върху ногрито. То реагира бързо. Когато тя се извъртя достатъчно, за да го види, вече бе направило стъпка встрани, за да се отстрани от залитането й. Свободната му ръка бе вдигната, готова да я хване за раменете и да спре падането й… И докато Шада падаше в тази силна прегръдка, ръката й се заби здраво в гърлото му. Без звук краката на ногрито се подвиха под тялото му и двамата рухнаха на покрива.
Няколко секунди тя остана върху него, хлипайки пиянски. Очите й се стрелкаха за друг охранител. Засега беше този само този. Това не означаваше, че не се бе обадил, преди да се притече на помощ на окаяната пияна самоубийца. В такъв случай Шада не разполагаше с много време. Ако не се беше обадил, не разполагаше с много повече.
Тя свали роклята, под която се показа бойният й костюм, и държейки под око вратата на асансьора, се зае за работа.
С очи в остатъка от питието Карде завъртя кехлибарената течност в чашата си.
— Сигурен ли си? — попита контрабандистът.
— Да — отвърна убедено Ландо. — Претърсих целия стар имперски архив и намерих всички записи на Траун. Не са много, но човекът, когото видях, прилича на него.
— Това не значи, че не може да е номер — възрази Хан и погледна скришом към Лея.
Ако поведението на Карде бе игра, ако и той бе включен във възможната басня на Калризиан за срещата му с Траун, досега тя трябваше да е извлякла доказателство от съзнанието му. Но на лицето й бе все същото невесело изражение както когато Ландо започна да разказва за случилото се с него. Докато я гледаше, тя обърна очи към мъжа си и едва забележимо поклати глава в отговор на неизречения му въпрос. Според Хан бяха достатъчно дискретни, но очевидно се лъжеше.
— Наясно съм, че върху мен пада подозрение — продължи Карде, който продължаваше да изучава чашата си. — И то не само от страна на ишорците и съюзниците им. Минах ли изпитанието?
Хан погледна Лея и видя, че жена му изкриви устни.
— Аз лично не съм имала съмнения.
— Благодаря ти — Карде се поусмихна на Хан и Ландо. — Няма да ви тормозя с въпроса, дали споделяте мнението на съветник Органа Соло.
— Не обичам да смятам нещо за неизменно — отвърна Хан. — Не е като да си се клел във вярност към Новата република…
— Прав си, разбира се. Извинявай — сведе Карде глава, после погледна Ландо. — Добре, да започнем с това, че всички се надяваме на едно и също: че сте станали жертва на особено ловък номер. Първият въпрос е: как е направен?
— Едва ли е толкова трудно — каза Соло. — С намесата на пластичен хирург докарват някого да заприлича на Траун, след това довършват работата, боядисват косата и кожата, слагат му лещи и го гримират.
— Пластичната хирургия обикновено оставя белези — отбеляза Ландо. — Знам къде да гледам, този нямаше белези. А гласът?
— Какво гласът? — попита Хан. — Знаеш, че и гласовете могат да се имитират. Правили сме го с Трипио, нали помниш?
— Ако и гласът е бил същият, може да е било дроидно копие — предположи Карде. — Като онова, което имаше принц Ксизор от Черно слънце.
— Не беше само гласът, Карде — поклати глава Ландо. — Нито само лицето или нещо друго, дето може да се види. Беше… не знам. Имаше излъчване, властност и самоувереност, каквито никой дроид не може да пресъздаде. Беше той. Трябва да е бил той…
— А ако е бил клонинг? — попита контрабандисткият шеф. — Траун лесно е могъл да вземе един или няколко клониращи резервоара от планината Тантис преди унищожаването й.