Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Израснал сред работническата класа. Баща му бил шофьор на камион. Майка му починала, когато бил на девет години. Посещавал католическо училище, разбира се. Препис от дипломата му показваше, че е бил достатъчно умен. О’Донъл завършил политически науки в университета е отличие. Изкарал всички курсове по марксизъм, които университетът предлагал, а в края на 60-те и началото на 70-те години участвал в групи за човешките права. Това привлякло вниманието на ирландската полиция и на английските разузнавателни служби. След завършване на университета изчезнал за една година, като отново се появил след Кървавата неделя през 1972 година, когато войници от английската армия не издържали и стреляли в група демонстранти, вследствие на което четиринадесет невъоръжени човека загинали.
— Ето ти едно съвпадение — прошепна Райън. Войниците все още твърдяха, че някой от тълпата е стрелял по тях, а те просто са отговорили на стрелбата, за да се защитят. Разбира се, официалният доклад, направен от англичаните, подкрепяше това — какво друго са можели да кажат? Райън вдигна рамене. Възможно е да е било така. Най-голямата грешка на англичаните е била, че са изпратили войски в Северна Ирландия. На тях са им били необходими добри полицаи, които да установят законност и ред. Но тогава, когато полицията на Ълстър е била неуправляема, и при наличието на убийците от специалния отдел не е имало друга алтернатива. Така че били са изпратени войници, за да действат в ситуация, за която не са били добре обучени…и са се поддали на провокации. Изведнъж Райън се досети.
„Политически науки. Курсове по марксизъм.“ О’Донъл наистина се е скрил от хоризонта и се е появил около година по-късно, веднага след Кървавата неделя, а скоро след това е бил разпознат от информатор като шеф на вътрешната сигурност на ИРА. Той не е получил този пост въз основа само на работата в колежа. Трябвало е да действа, за да го заслужи. И терористите, както при всяка друга професия, първо чиракуват. Кевин Джоузеф О’Донъл по някакъв начин е заслужил поста си. „Как си го направил? Не си ли бил сред хората, които са режисирали провокациите? Ако е така, къде си се научил да го правиш и дали годината, през която си отсъствал, има нещо общо с това? Обучаван ли си на спешни тактически действия в градове … може би в Крим?…“
„Твърде много съвпадения“ — каза си Джек. Ръководителите на ИРА и ИНА са били обучавани в Съветския съюз. Това беше обсъждано толкова много, че вече беше загубило правдоподобността си. Освен това не трябваше непременно да е станало нещо толкова драматично. Може би сами са избрали правилната тактика или пък са я прочели в някоя книга. Имайте премного книги за това как се води партизанска война в градски условия. Джек беше чел няколко такива.
Обърна страниците и се спря на момента, когато О’Донъл изчезва за втори път. Тук най-после информацията от английските източници беше пълна. О’Донъл е бил забележително ефективен като шеф на вътрешната сигурност. Почти половината от хората, които е убил, наистина са били информатори, което не с лош резултат за този вид работа. На края на папката намери две нови гъсто изписани страници и прочете в тях информацията, която Дейвид Ашли беше събрал преди няколко месеца в Дъблин… „Той се поувлече“… О’Донъл беше използвал поста си, за да елиминира хора от ИРА, чиито политически виждания не са съвпадали напълно с неговите. Открили са това и той е изчезнал за втори път. Отново данните бяха несигурни, но съвпадаха с това, което Мъри му беше казал в Лондон. О’Донъл е бил някъде.
Разбира се, убедил е някого да осигури финанси, обучение и подкрепа за неговата зараждаща се организация. „Неговата зараждаща се организация — помисли си Райън. — Откъде е дошла тя?“ Между изчезването на О’Донъл от Ълстър и преди първата положително идентифицирана операция на АОЪ имаше промеждутък от две години. Цели две години. Данните от английското разузнаване предполагаха пластична хирургия. Къде? Кой е заплатил за нея? „Не го е направил в някоя смотана страна от третия свят“ — помисли си Райън. Запита се дали Кати не би могла да разбере от колегите си в болницата дали се намират лесно добри дерачи на лица. „Две години, за да промени лицето си, да се сдобие с финансова подкрепа, да наеме армията си, да установи своя база и да започне да нанася удари…Не е лошо“ — помисли си Райън с възхищение.
„Още една година, преди името на групата да стане известно.“
Райън се обърна, защото дочу, че някой се опитва да отвори бравата на вратата му. Беше Марти Кантор.
— Мислех, че си спрял да пушиш — посочи към цигарата той. Райън я смачка.