Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Да, Марк Ливий — кимна робът с каменно изражение.
И така се започна двубоят между брат и сестра. Ливия Друза беше прибрана в още по-тесен затвор от този, в който бе живяла открай време: вярно не толкова мрачен и непроветрив, колкото би било всяко друго спално помещение — като господарка Ливия се беше разположила край лоджията и високо горе на външната стена имаше прозорец с решетка, — но все пак достатъчно неудобен да прекарваш вътре дните си. Веднъж тя помоли да й донесат книги за четене и хартия за писане, колкото да се убеди, че да си затворник не е шега работа — беше й отказано. Всичко, което й бяха оставили, беше тази стая с четири стени, осем стъпки на осем стъпки широка, едно легло, едно нощно гърне и само безвкусни и трудносмилаеми ястия за обед и вечеря, носени от някаква напълно непозната робиня; такава беше съдбата на Ливия Друза.
Междувременно Друз се видя натоварен с почти непосилната задача, освен другото, да прикрие пред приятеля си отношението на сестра му към него; за това не трябваше да се губи нито минутка време. Щом нареди на роба си какво трябва да се прави с Ливия Друза, Марк Ливий навлече отново тогата си и излезе да потърси Цепион Младши.
— О, добре, че идваш! — зарадва се младежът.
— Реших, че няма да е зле да обсъдим някои други въпроси — обясни посещението си Друз, без дори да благоволи да седне. Всъщност нямаше представа за какво точно е дошъл.
— Ами, преди това бих искал, Марк Ливий, да се видиш със сестра ми. Изгаря от нетърпение да те зърне.
Това поне беше добър знак; навярно сестрата на Цепион беше приела новината за скорошното си сгодяване, ако не с изненада, то поне с необходимото спокойствие… След разговора си с Ливия Друза Марк Ливий започваше да отрезвява.
Девойката го чакаше в стаята си. От пръв поглед Друз се увери, че присъствието му в никакъв случай не е нежелано. В мига, в който затвори вратата зад себе си, Сервилия Цепионида скочи от стола си и се хвърли на врата му — посрещане, което, редно е да признаем, не му се стори никак въодушевяващо.
— О, Марк Ливий! — възкликна тя и впери възхитения си поглед в него.
Защо Аврелия никога не го бе поглеждала така? Подобна мисъл се прокрадна в главата му, но Друз бързо я пропъди и широко се усмихна на Сервилия Цепионида. Не можеше да я нарече красавица, пък и тя, също като роднините си, беше късокрака, но съдбата поне й беше спестила тъжната семейна участ да страда от акне — както например беше страдала сестра й, — а не можеше да се отрече, че нежните й, широки, тъмни и вечно влажни очи, са красиви. Друз не беше влюбен в нея, но сега си помисли, че когато му дойдеше времето, можеше с ръка на сърцето си да признае, че я обича; или поне, че винаги я е харесвал.
Затова сега я целуна нежно по устните и за негова изненада тя му отвърна, както подобава на една годеница. Друз остана няколко минутки при нея, та да си кажат това-онова.
— А сестра ти Ливия Друза доволна ли е? — попита Сервилия Цепионида, щом Марк Ливий стана да си тръгва.
Той замръзна на мястото си.
— Много е доволна — рече, но след това избърбори каквото му дойде на ума: — За нещастие в момента не е добре.
— О, колко жалко! Както и да е, ще й кажеш, че като се оправи достатъчно, за да посреща гости, ще отида лично да я навестя. Щом ни се налага да бъдем зълва и снаха, ще е най-добре да се разбираме.
Друз трябваше да се усмихне, уж мисълта му се е сторила забавна.
— Благодаря ти — каза той и се сбогува.
Цепион Младши нервно потропваше с крак в кабинета на баща си, който той му беше отстъпил, докато отсъства.
— Направо съм очарован — не се стърпя да даде израз на радостта си Друз. — Сестра ти е твърде доволна от плановете ни.
— Нали ти казах, че те харесва — напомни му Цепион Младши. — Но как прие новината Ливия Друза?
Приятелят му вече знаеше какво да каже:
— Беше изключително щастлива да я научи — излъга най-безочливо. — За съжаление заварих я на легло, жертва на някаква треска. Лекарят вече беше при нея и ми призна, че състоянието й леко го тревожи. Изглежда, че има някакви усложнения, а според думите му болестта й можело да се окаже заразна.
— Богове! — възкликна Цепион Младши, който пребледня като платно.
— Ще почакаме и ще видим — опита се да го успокои Друз. — Харесваш я, Квинт Сервилий, нали?
— Баща ми винаги е твърдял, че няма по-добра партия от Ливия Друза. Твърди, че имам вкус, щом съм се спрял на нея. Ти самият съобщил ли си му, че харесвам сестра ти?