Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Ливия Друза усети как я засърбява лявото око, сетне как нещо топло се спуска по лявата й буза и капна върху ръката й. След малко я засърбя и дясното око, нещо се спусна и по дясната й буза; с всеки миг капките, ръсещи се по ръцете й, ставаха все по-чести и по-чести, докато накрая напомняха тих летен дъждец. Ливия Друза плачеше, защото току-що бяха разбили сърцето й. Полюшваше се напред-назад, бършеше лицето си от рукналите като из ведро сълзи, бършеше потеклия си нос и продължаваше да плаче, защото, колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от тази мисъл — наистина бяха разбили сърцето й. Така тя плака в продължение на дълги часове, изоставена сама насред океана от мъка, затворничка по волята на брат си, неспособна да наложи никому волята си, дори когато ставаше дума за самата нея.
Но когато още преди зазоряване икономът отключи вратата и донесе маслената лампа, която като малко слънце огря цялата стая — между другото вече намирисваща на нечистотии, — Ливия Друза седеше на ръба на леглото си и го чакаше: спокойна и примирена. Нито следа не бе останала от нощните сълзи. Безмълвно стана и мина пред роба. В другия край на просторния атрий, в триклиния, вече я чакаше брат й.
— Е? — попита Друз, щом сестра му се появи.
— Ще се омъжа за Квинт Сервилий — отговори му тя.
— Много добре. Но има и друго, което искам от теб, Ливия Друза.
— Ще се опитам да ти угодя с всичко, което е по силите ми.
— Прекрасно — щракна той доволно с пръсти и икономът се показа веднага на вратата. — Да се занесат в стаята на господарката Ливия Друза кана греяно вино и поднос със сладки. Нека прислужничката й приготви банята.
— Благодаря — рече Ливия Друза, но без никакво чувство.
— Да те зарадвам с нещо е истинско удоволствие за мен, Ливия Друза… разбира се, когато и ти се държиш както подобава на истинска римлянка и вършиш онова, което се очаква от жена в твоето положение. Очаквам да се държиш с Квинт Сервилий, както би се държала всяка млада жена, щастлива, че се омъжва. Нека той знае, че ти харесва, че си доволна от брака си с него. Трябва винаги и във всичко да се отнасяш към него с нужната почит и уважение, да го обграждаш с внимание и загриженост. Нека никога, абсолютно никога — дори и в брачното легло, щом минете под венчилото, — Квинт Сервилий не остане пък макар и със съвсем слабо подозрение, че не той е съпругът, за когото си мечтала. Разбираш ли ме? — попита хладно Друз.
— Да, Марк Ливий.
— Последвай ме.
Двамата излязоха в атрия, където големият правоъгълен отвор в покрива започваше ясно да се откроява на фона на тъмния таван. Макар и навън слънцето още да не беше изгряло, светликът поглъщаше блясъка на маслените лампи. В стената беше издълбан малък олтар на домашните богове — ларите и пенатите, ограден от двете страни от великолепно изписаните миниатюрни храмове, в които се съхраняваха имагинес на известните предшественици на Ливий Друзите, като се почне от покойния цензор, бащата на Марк Ливий, и се свърши с някой далечен прародител, живял векове по-рано. Брат и сестра застанаха пред олтара и Марк Ливий Друз поиска от Ливия Друза тържествено да се закълне в страховитите римски богове, комуто никой не издигаше статуи, защото нямаха форма, и за които никой не разказваше легенди, защото представляваха не отделни личности — мъже или жени, а въплъщение на качества, присъщи единствено на разума; под заплахата, не удържи ли на думата си, да си навлече техния гняв. Ливия Друза се закле да бъде вярна и любяща съпруга на Квинт Сервилий Цепион Младши.
След като сестра му положи своята тържествена клетва, Марк Ливий я пусна да отиде в дневната, където я чакаха греяното вино и сладките. Тя веднага си наля чаша вино, което щеше да й се отрази добре след няколкото дни, прекарани в незатоплената спалня, сетне посегна и към сладките, но нещо в нея се пречупи и за сетен път от гърлото й се изтръгна болезнено хълцане. Ливия Друза отмести подноса и помоли да й приготвят банята.
Още същия следобед Квинт Сервилий Цепион Младши и сестра му Сервилия Цепионида дойдоха на вечеря у Марк Ливий Друз и неговата сестра Ливия Друза с мисълта да обсъдят заедно плановете си за предстоящите сватби. Ливия Друза удържа на думата си, но през цялото време мислено благодареше на боговете, че ако не друго, то поне не я караха да раздава фалшиви усмивки. Всички се държаха възможно най-сериозно и на никого не направи впечатление тържественото изражение на нещастницата, защото в интерес на истината и събеседниците й бяха не по-малко тържествени. Все пак тя поддържаше сравнително оживен разговор с Квинт Сервилий, докато брат й се занимаваше със Сервилия Цепионида. Приказваше тихо и пестеливо, но по тона й събеседникът й можеше да се увери, че страховете му за нейната неприязън са се оказали неоправдани. Дори започваше да се чуди как така изобщо беше решил, че Ливия Друза не го харесва. Болестта може и да я беше изтощила, но си личеше неприкритото й задоволство, че брат й толкова държи двете сватби да станат едновременно, някъде в началото на май — преди Гней Малий Максим да потегли на поход през Алпите.