Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Преди да е дошло времето на злите поличби, както казваха римляните. Но нима целият живот на Ливия Друза не се беше превърнал в една постоянна зла поличба? Все пак вече се бе зарекла никога да не го казва на глас.
Ето какво пишеше Публий Рутилий Руф в писмото си до Гай Марий от месец юни, преди още в Рим да са научили за залавянето на Югурта и края на войната в Африка:
„Прекарахме много неспокойна зима и още по-неспокойна пролет, бих казал, белязана от постоянен страх. Вече няма никакво съмнение, че германите са се раздвижили, при това са тръгнали на юг, надолу по течението на Родан, право към нашата провинция. В продължение на няколко седмици получавахме тревожни писма от страна на галските ни съюзници, хедуите, които от началото на зимата били принудени насилствено да приемат на своя земя прокудените от волките тестосаги германи. Във всички тях пише едно и също: германите се готвят за поход. През април дойде и първата официална делегация от страна на хедуите, която ни съобщи, че германите пресушавали всички складове за зърно както на тях самите, така и на съседите им амбари и натоварвали всичко на волските си коли. Според тях обаче посоката, която нашествениците смятали да следват, била към Испания; естествено в Сената се намериха не един и двама, които решиха, че най-важното за момента е да не се подклажда излишен страх, и се постараха новината за похода към Испания да се разнесе из целия град.
За щастие Скавър не е сред тях, нито Гней Домиций Ахенобарб. Така че скоро, след като двамата с Гней Малий встъпихме в длъжност като консули, сред римляните се разпространи убеждението, че е крайно необходимо да бъде събрана нова армия — в случай на извънредна опасност — и Гней Малий получи директиви да сформира нови шест легиона.“
При това си изречение Рутилий Руф сякаш усети укорителния поглед на Гай Марий върху себе си и усмихвайки се от неудобство, побърза да добави:
„Да, знам! По-спокойно, Гай Марий, трябва първо да прочетеш каквото имам да ти кажа, пък да ме упрекваш… Да си кажа честно, в такива моменти започвам да се чудя защо изобщо ми е главата! Знам, че по закон би трябвало да се заема със сформирането на новата армия, не съм забравил правата си. Едно, защото съм първи консул, второ, защото вече съм направил продължителна, при това успешна военна кариера, и трето, защото напоследък дължа голяма част от популярността си именно на трактата си по военна стратегия, който най-сетне излезе. Докато колегата ми Гней Малий е кажи-речи без всякакъв опит.
И ето, че изведнъж се оказва, че не друг, а самият ти си виновен за прехвърлянето на моите задължения върху друг! Всички знаят за близките ни отношения с теб, а твоите врагове в Сената, започвам да мисля, по-скоро биха оставили Рим да бъде завладян от германите, отколкото да позволят на теб или на някой твой приятел да се изяви в подобаваща светлина. Прасчо Метел Нумидик лично се изправи пред сенаторите и държа превъзходна реч, чийто смисъл най-общо бе, че съм твърде стар, за да водя легионите в сражение, а способностите ми на управник, в които никой не можел да се съмнява, биха били много по-полезни, ако остана в Рим. Като послушно стадо всички сенатори се хванаха за глупостите му — нищо, че така може скоро да се окажат под ножа на колача — и гласуваха всички нужни за целта укази. Защо не съм се опитал да му възразя ли? Какво да ти кажа, Гай Марий, аз не съм ти! Нямам качества на потенциален убиец, които притежаваш ти и които ти помагат в името на собствената ти злоба и омраза да разрушиш всичко около себе си; нито се радвам на феноменалната ти енергия. Затова се задоволих да настоявам Гней Малий да вземе със себе си като висши легати истински кадърни и калени в боевете военни. Това поне беше сторено. В щаба му влезе Марк Аврелий Скавър — да, Аврелий, не Емилий. Единственото общо между двамата е в когномена им. Мен ако ме питаш обаче, в способностите си на военен Марк Аврелий далеч превъзхожда прословутия си съименник. Дано това се окаже от полза на Гней Малий и най-вече за доброто на Рим!