Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Писах му — леко се усмихна Друз. — То вече от няколко години се знае, та имаше ли смисъл да крия?
— Днес получих писмо от баща си. Чакаше ме, като се върнах вкъщи. Казва, че Ливия Друза е не само богата, но и от благородно потекло. Той също не крие, че я харесва — допълни Цепион Младши.
— Е, тогава, щом тя се пооправи, ще вечеряме заедно и ще поговорим за сватбите ни. Какво ще кажеш да ги вдигнем в началото на май? Преди да е дошло времето на лошите поличби — стана от стола си Друз. — Ще тръгвам, Квинт Сервилий, трябва да се върна у дома да видя как е сестра ми.
През зимата и Цепион Младши, и Друз бяха избрани за военни трибуни, та сега трябваше да заминат за Трансалпийска Галия с легионите на Гней Малий Максим. Но общественото положение и най-вече парите си казваха своето: докато сравнително непознатият на римляните Секст Цезар не можеше да излезе в отпуск дори за сватбата на брат си, Друз и Цепион се разхождаха из Рим, без никой да ги вика в армията. Нищо не пречеше на Друз да крои планове, как ще вдигнат двойната сватба през май, нищо че по това време и двамата младоженци щяха да бъдат заети с куп офицерски задължения; те не пречеха. А дори армията вече да е стигнала Галия, кой е този, който ще им попречи да я настигнат навреме?
Друз даде разпорежданията си за прислугата, как трябва да се постъпи в случай, че Цепион Младши или сестра му внезапно потропат на вратата и се заинтересуват за здравето на Ливия Друза. В същото време ограничи дневната й дажба на хляб и вода. В продължение на пет дни я остави сама в стаята си, сетне благоволи да я повика в кабинета си.
Ливия Друза примигваше на дневната светлина, от която беше почти изолирана в продължение последните няколко дни, краката й аха-аха да й изневерят, косите й падаха разрошени и мръсни. Отдалеч се виждаха тъмните кръгове под очите й — свидетелство, че почти не е спала, но колкото и да се взираше в лицето й, брат й не можеше да каже, че девойката е плакала. Ръцете й трепереха, а долната й устна беше жестоко нахапана.
— Седни — посрещна я хладно Друз.
Тя се подчини.
— Какво мислиш за бъдещата си сватба с Квинт Сервилий?
Девойката цялата се разтрепери; колкото и малко цвят да бе останал върху умореното й лице, изчезна в миг и тя промълви:
— Не искам да се омъжа за него.
Брат й се приведе напред, преплел пръсти.
— Ливия Друза, аз съм главата на нашето семейство. Аз упражнявам пълна власт над твоя живот. Имам право да разполагам с теб както жива, така и мъртва. Все пак не мога да отрека, че съм привързан към теб и ще ми е тежко да ти сторя зло. Сега, уви, се видях принуден да го направя. Това ми коства големи душевни терзания, но не трябва да забравяме, че и двамата сме римляни. Това винаги е било най-важното. За мен Рим означава много повече от теб. От когото и да било! Съчувствам ти, че приятелят ми Квинт Сервилий не ти се нрави, но това не значи, че няма да се омъжиш за него! Твой дълг е като благопристойна римлянка да ми се подчиниш. Както знаеш, още баща ни смяташе, че най-подходящият съпруг за теб е Квинт Сервилий, също както неговият баща възнамеряваше да ми даде за жена Сервилия Цепионида. За известно време възнамерявах да си потърся жена по свой избор, но събитията доказаха, че не аз, а баща ми — нека почива в мир — е бил мъдрият. Освен всичко друго двамата с теб все още живеем с петното, което майка ни сложи върху семейната ни чест; майка ни, която доказа, че не е достойна римлянка. Заради нея и ти самата носиш върху плещите си отговорности, които връстничките ти не познават. Нищо в твоето поведение не трябва да кара другите да мислят, че си наследила нейния разпуснат нрав.
Ливия Друза пое дълбоко дъх и повтори, макар и с още по-треперлив гласец:
— Не искам да се женя за него!
— Никой не те пита — скастри я Друз. — За какво се мислиш, Ливия Друза? Как смееш да поставяш собствените си желания над семейната чест и общественото ни положение? Трябва отсега да се примириш, че ще имаш за съпруг Квинт Сервилий. Ако продължаваш да упорстваш, просто изобщо няма да се омъжиш. В действителност, докато си жива, няма да напуснеш стаята си. Там ще останеш завинаги, без никой да ти прави компания, без нищо, с което да се развличаш. — Очите му се впиха в нейните, тъй безизразни, все едно някой беше поставил два черни камъка в кухините им. — Знам какво говоря, сестро. Няма да видиш повече нито книги, нито пергамент, нито каквато и да било храна, освен хляб и вода; нито ще ти позволя да се къпеш, нито ще имаш робиня, която да те обслужва, нито ще ти сменят дрехите, нито ще ти сменят чаршафите, нито ще ти палят мангал през зимата, нито ще ти носят допълнителни одеяла, нито ще ти носят обувки или чехли, нито ще имаш панделки и въженца, на които да се обесиш, нито ще ти се дават ножици да си режеш ноктите и косите, нито ще ти се дават ножове, с които да се прободеш, а ако ти хрумне да гладуваш, за да ти свършат дните по-скоро, ще наредя да те хранят насила.