Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Сега Друз почти не обръщаше внимание на всички тези прелести, защото с времето вече им се беше нагледал и не му правеха впечатление; в действителност не той, а баща му и дядо му бяха хората в семейството, които можеха да се похвалят с естетически усет.
Икономът намери сестрата на Друз в лоджията, на която се излизаше откъм атрия. Ливия Друза беше вечно сама, при това отдалеч й личеше, че се чувства самотна. Къщата беше толкова просторна, че тя дори нямаше как да се оправдае, че й се разхожда. Случеше ли й се да бъде обхваната от страст за пазаруване, вместо да я пусне да обиколи сергиите, брат й просто извикваше у дома няколко от най-реномираните търговци в града, оставяше я да избира каквото си иска, а икономът го плащаше с господарските пари, без дори да се пазари. Навремето никой не забраняваше на двете Юлии да обикалят по-представителните части на Рим, придружени къде от майка си, къде само от прислужниците си; една Аврелия пък съвсем спокойно посещаваше роднини и приятелки, да не говорим за жени като Никополис и Клитумна, които живееха напълно самостоятелно и никой не можеше да им забрани абсолютно нищо — дори да се хранят легнали. Ливия Друза водеше напълно отшелнически живот, жертва както на богатствата на рода си, които и другаде биха лишили жената от всякаква стойност като човек, така и на майка си, която в името на свободата си беше обрекла дъщеря си на постоянен затвор.
Когато Корнелия Сципионида напусна дома на съпруга си Ливий Друз, за да започне своя свободен и независим живот, дъщеря й Ливия Друза беше десетгодишно момиченце; момичето попадна изцяло под грижите на баща си, който обаче проявяваше пълно безразличие към него, а вместо това прекарваше свободното си време да обикаля колонадата в двора на старата си къща и да се възхищава на шедьоврите, които беше наредил там. Според него на дъщеря му й стигаше, дето я обграждаха цяла армия от вечно сменящи се прислужнички и възпитатели, които твърде много се страхуваха от господаря си, за да завързват приятелство с децата му. По онова време Ливия почти не виждаше големия си брат, тогава петнадесетгодишен. Три години, след като майка й беше заминала заедно с по-малкия й брат Мамерк Емилий Лепид Ливиан, както вече трябваше всички да го наричат, цялото семейство напусна родния й дом, за да се нанесе в този огромен мавзолей, и Ливия сякаш се изгуби в просторните стаи — подобно на невидим атом, безцелно носещ се из пространството. Бяха я лишили от възможността дори да разговаря с други, да не говорим да търси обичта, приятелството и уважението на околните. Когато баща й се спомина скоро след нанасянето им в новия дом, нищо не се промени.
Цял живот Ливия Друза като че ли не бе имала случай да се засмее на каквото и да било; затова, случеше ли се откъм стаите на прислугата да се дочуе смях, тя искрено се чудеше какво ли толкова се е случило, че робите й вдигат такъв шум. Оставаше й само да се потопи в света на книгите, единствените, които й позволяваха да ги обича и да търси приятелството им. Понеже литературата беше едно от малкото занимания, които брат й не се бе сетил да й забрани, Ливия Друза прекарваше голяма част от времето си в четене, или в писане. Отчуждена от света около себе си, тя се вълнуваше само при представата за разгневения Ахил, който повежда гърците срещу Троя, можеше да съчувства или да мрази само героите, чудовищата и боговете от приказките, да плаче за смъртните девойки, които бяха съкровеното желание на всички тях. А когато премина през първите проявления на пубертета — ужасяващи, защото така и не се беше намерил кой да й обясни какво се случва с тялото й, тя неусетно откри и неземните богатства на любовната поезия. Понеже гръцкият й не отстъпваше по нищо на латинския й, можеше с лекота да чете Алкмен — онзи същият, който пръв започнал да пише любовни стихове (или поне така се знаеше), а след него и копненията на Пиндар, на Сафо и Асклепиад. Старият Созий от Аргилетум, който периодично събираше каквото му попадне и го пращаше с цели кошове в дома на Друз, така и не разбра с какъв читател си има работа; за него беше най-лесно да си мисли, че поръчките са от самия Друз. Скоро след като Ливия Друза навърши седемнадесет, издателят започна да й праща произведенията на модерния поет Мелеагър, който по онова време беше жив и здрав и пишеше както за чувствата, така и за чувствеността. Вместо да се шокира от откровеността му, девойката бе привлечена от еротиката в стиховете му и може да се каже, че само благодарение на Мелеагър тя израсна сексуално.