Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Да, наистина, Ливия Друза беше хубава. Но не и колкото една Аврелия. Марк Ливий Друз усети как нещо го жегва отвътре при тази мисъл; случваше се всеки път, когато се сетеше за Аврелия. Колко скоро беше писал на Квинт Сервилий… Веднага щом бе научил за предстоящата сватба на Аврелия! Пък и не беше ли това за добро? Вярно, Аврелиите бяха хора, които никой в нищо не можеше да упрекне, но все пак и по богатства, и по обществено положение те стояха доста по-ниско от Сервилиите. Освен това Марк Ливий трябваше да си признае, че Сервилия Цепионида винаги му е харесвала, така че мисълта да се ожени за нея не го отблъскваше.
— Скъпа моя, намерил съм ти съпруг — рече Друз без излишни заобикалки. По всичко личеше, че находката му се нравеше много.
Явно, че сестра му ни най-малко не очакваше подобна вест, защото колкото и да се мъчеше да не издаде чувствата си, видя се, че е едва ли не шокирана. Тя навлажни устните си и колебливо попита:
— И кой е той, Марк Ливий?
Брат й отговори възторжено:
— Най-добрият възможен мъж, когото можеш да си представиш! При това моят най-близък приятел, Квинт Сервилий Младши.
Сестра му се вкамени. По лицето й се изписа дълбок потрес; пресъхналата й уста се отвори да каже нещо, но не й достигнаха сили.
— Какво има? — зачуди се Друз.
— Но аз не мога да се омъжа за него — промълви едва-едва Ливия Друза.
— И защо?
— Защото е отвратителен… гнусен!
— Не ставай смешна!
Но девойката поклати глава и повтори с непреодолима злоба:
— Няма да се омъжа за него, няма!
Изведнъж в съзнанието на Марк Ливий Друз проблесна ужасяваща мисъл. Пред очите му отново изникна майка му. Друза стана от стола си, заобиколи писалището и се надвеси над сестра си.
— Ти да не си се срещала с някого?
Ливия Друза застина отново, погледът й се впи в този на брат й и в очите й се прочете най-дълбоко възмущение.
— Аз? Аз да съм се срещала с някого? Как бих могла да се срещам с когото и да било, след като по цял ден стоя затворена като птица в кафез в тази проклета къща? Единствените мъже, които ми е било съдено да видя, са приятелите ти, но ти дори не ми позволяваш да разговарям с тях! Даже да ги поканиш на вечеря, пак не благоволяваш да ме допуснеш пред тях… Виждам се с чужди хора само когато на гости ти е онзи дръвник Квинт Сервилий Младши!
— Как смееш! — просъска Друз, явно изведнъж излязъл от кожата си. До този момент дори не бе помислял, че сестра му може да има лошо мнение за приятеля му.
— Няма да се омъжа за него — изкрещя за сетен път тя. — По-скоро бих умряла!
— Върви си в стаята — бързо се окопити брат й и я прониза с ледения си поглед.
Ливия Друза скочи веднага на крака и се насочи към вратата, водеща към колонадата.
— Не в дневната, Ливия Друза. В спалнята! И няма да излизаш оттам, преди да ти е дошъл умът в главата.
Единственият й отговор беше убийственият поглед, с който го удостои. Все пак се обърна и послушно излезе през вратата за атрия.
Друз остана за миг до стола, на който допреди малко беше седяла сестра му, и се опита да заглуши гнева си. Това беше нелепо! Как смееше тя да му възразява!
След няколко минути му попремина. Ще я сграбчи за опашката тази съскаща котка, макар че точно какво ще я прави след това, нямаше и представа. През целия му живот досега не му се беше случвало някой да го предизвиква така открито; никой не бе успял да го поставил положение, от което да не знае как да се измъкне. Сега обаче, когато собствената му сестра тъй дръзко бе отказала да му се подчини — на него, когото всички слушаха или обграждаха с почит и уважение, — Марк Ливий Друз не знаеше как да постъпи. Ако беше познавал сестра си по-добре… Защото трябваше да си признае, че наистина не я познава… Ако баща му беше жив… Ако майка му… О, каква бъркотия! И в крайна сметка нали сам трябваше да решава?
Отговорът му изглеждаше прост: трябваше да я смачка, за да омекне. Друз веднага извика иконома и накратко му обясни, без да издава обидата си:
— Господарката Ливия Друза току-що жестоко ме обиди. Заповядах й да се прибере в спалнята си. Ще сложите резе на вратата й, а дотогава ще пратиш някого да стои постоянно да пази пред стаята й. Ще пратиш и някоя жена — робиня, която господарката не познава, да се грижи за нуждите й. Не трябва да я пускате от стаята под никакъв претекст. Ясно ли е?