Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Ще платя.
— Не, почакай — намеси се Куин. — Той няма толкова пари.
— Към момента приятелчето ти разполага с около четирийсет милиона, така че лесно ще уреди това.
Куин погледна към Джон.
— Какво? Защо тогава работиш в офиса, за да изкараш пари за дрехи?
— На кого да напиша чека? — изписа Джон, като пренебрегна въпроса.
— На родителите на Леш. Като главен счетоводител на Братството Бет ще ти каже от коя сметка да ги преведеш, нали, лийлан! — Рот стисна ръката на кралицата и й се усмихна. Когато отново насочи вниманието си към Джон и Куин, любящото му изражение беше изчезнало. — Куин ще се нанесе в къщата незабавно. Заплатата му ще бъде седемдесет и пет хиляди годишно и ти ще я плащаш. Куин, ти си изключен от програмата, но това не означава, че братята няма да ти бъдем спаринг-партньори, за да поддържаш уменията си. В края на краищата, ние се грижим за своите. А сега ти си един от нас.
Куин пое дълбоко въздух. И после още веднъж. И после…
— Аз трябва… трябва да поседна.
Сякаш изпаднал в безтегловност, той се запрепъва към едно от светлосините канапета. Всички се втренчиха в него, като че готови да му предложат хартиена кесия, в която да диша, или пък носни кърпички, а той сложи ръка на мястото, където беше опериран, с надеждата да ги накара да си помислят, че причината са нараняванията му, а не емоциите.
Бедата беше… че не можеше да вкара в дробовете си и глътка въздух. Не беше сигурен какво се случва в устата му, но каквото и да беше, не му помагаше да проясни главата си, нито да се отърве от парещото усещане в областта на гръдния кош.
Интересно, че пред него не застана Джон или кралицата. Дойде Рот. Изведнъж пред насълзените му очи изникна кралят, а слънчевите очила и зловещото му лице никак не съответстваха на мекия тон, с който проговори:
— Сложи глава между коленете си, синко. — Ръката на краля се озова на рамото му и нежно го побутна надолу. — Хайде, направи го.
Куин изпълни каквото му беше наредено и се разтресе така силно, че ако не беше грамадната длан на Рот да го задържи на място, щеше да падне на пода.
Нямаше да плаче. Отказваше да позволи и на една сълза да се изплъзне от очите му. Вместо това стенеше, тресеше се и по тялото му изби студена пот.
Тихо, така че само Рот да може да го чуе, той прошепна:
— Мислех, че… съм съвсем сам.
— Не — отговори Рот също толкова тихо. — Както казах преди малко, вече си един от нас. Разбираш ли ме?
Куин вдигна поглед.
— Но аз съм никой.
— Я стига глупости. — Кралят бавно поклати глава. — Спасил си честта на Джон. Както казах, вече си част от семейството, синко.
Куин насочи поглед към Бет и Джон, които стояха един до друг. През непролетите си сълзи той видя приликата в тъмните им коси и дълбоките сини очи.
Семейство…
Куин изпъна гръб, изправи се на крака и се извиси с целия си ръст. Оправи тениската си, а после косата си и напълно овладян, тръгна към Джон.
С изправени рамене той протегна ръка към приятеля си.
— Ще дам живота си за теб. Със или без този лист хартия.
Когато думите се отделиха от устата му, той осъзна, че това е първото нещо, изречено от него като напълно съзрял мъж, първата клетва, положена някога от него. И не можеше да измисли някой по-добър, пред когото да я положи, освен може би Блей.
Джон погледна надолу, после стисна дланта, която му беше предложена, с твърда и силна ръка. Не се прегърнаха, не си казаха нищо.
— И аз за теб — произнесе Джон с устни, когато погледите им се срещнаха. — И аз… за теб.
— Можеш да ме питаш за Фюри, ако искаш. Когато свършиш с това.
Кормия вдигна глава от бялата свещ, която палеше, и хвърли поглед през рамо. Бела лежеше по гръб на голямото легло в другия край на стаята, а нежната й бяла ръка галеше закръгления й корем.
— Наистина можеш. — Тя се усмихна леко. — Така ще имам повод да мисля за нещо друго. А сега имам нужда точно от това.
Кормия духна клечката кибрит.
— Откъде знаеш, че мислех за него?
— Виждам на лицето ти гримасата, която правиш, когато мислиш за своя мъж и искаш да го изриташ отзад, но в същото време да го прегърнеш толкова силно, че дъх да не може да си поеме.
— Примейлът не е мой. — Кормия взе златния съд за горене на тамян и направи с него три кръга около свещта. Редеше думи с мек, но настоятелен тон, молейки Скрайб Върджин да бди над Бела и бебето й.
— Той не ме обича — заяви Бела. — Не истински.
Кормия остави съда върху масата в най-източния ъгъл на стаята и се увери, че трите свещи са се разгорели добре.