Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Ако трябва да съм честен… По дяволите, не можех да позволя Джон да бъде нараняван и унижаван така. Той замръзна на мястото си. Когато Леш хвана панталоните му, той просто замръзна. Двамата бяха в помещението с душовете и Джон беше опрян в стената, и изведнъж вече не беше способен да помръдне. Не знам дали Леш би продължил започнатото… защото не бях в главата му, но е такъв тип, че е способен на подобно нещо. — Куин преглътна тежко. — Видях какво се случва. Видях, че Джон нямаше сили да предприеме нищо и… като че ми падна перде пред очите… Ножът беше в ръката ми, в следващия миг бях до Леш и прерязах гърлото му. Честно ли? Да, мразех Леш, но бих нападнал всеки, сторил подобно нещо на Джон. И преди да попиташ, знам какъв ще е следващият въпрос.
— И какъв е отговорът ти?
— Да, бих го направил отново.
— Дори сега?
— Да. — Куин погледна към бледосините стени и си помисли, че не е редно да говорят за грозни неща в такава прекрасна стая. — Предполагам, че това ме превръща в неразкаял се убиец… Какво ще правиш с мен? Може би не знаеш, но семейството ми се отрече от мен.
— Да, чух за това.
Настъпи дълго мълчание и Куин прекара времето, загледан в ботушите си, докато сърцето му прескачаше удари в гърдите.
— Джон иска да останеш тук.
Куин мигом вдигна очи към краля.
— Какво?
— Чу ме.
— По дяволите. Не можеш да допуснеш такова нещо. Няма начин да остана тук.
Черните вежди на краля се смръщиха.
— Моля?
— Съжалявам. — Куин замълча, напомняйки си, че братът е крал, а това значеше, че може да прави каквото пожелае, например да преименува луната и слънцето, да обяви, че трябва да бъде поздравяван с палци, заврени в задника… или да прибере под покрива си мърша като Куин.
В света на вампирите думата крал беше еквивалент на неограничени правомощия.
А и защо да отказва нещо, което би му било от полза? Как ли не.
Рот се изправи и Куин с усилие си наложи да не отстъпи назад, нищо че ги делеше около седем метра дълъг килим.
Боже, въпреки това кралят се извисяваше над него.
— Говорих с бащата на Леш преди около час — каза Рот. — Семейството ти му е заявило, че няма да платят компенсация. Тъй като са се отрекли от теб, казват, че ти дължиш парите. Пет милиона.
— Пет милиона?
— Снощи Леш е бил отвлечен от лесърите. Никой не вярва, че някога ще се върне. Отговорен си за формално убийство, понеже се предполага, че убийците няма да си направят труда да отвлекат труп.
Олеле… Боже, Леш… и, дяволите да го вземат, това бяха много пари.
— Имам дрехите на гърба си и резервен чифт в сака. Могат да ги вземат, ако желаят.
— Бащата на Леш е наясно с финансовата ти ситуация. При това положение той иска официално да станеш роб в домакинството им.
В главата на Куин нахлу кръв. Роб… до края на живота му? На родителите на Леш?
— Това, разбира се — продължи Рот, — ще се случи, след като лежиш в затвора. И всъщност расата ни все още има действащ такъв. На север, близо до канадската граница.
Куин стоеше там напълно онемял. Животът можеше да завърши по толкова различни начини, помисли си. Смъртта не беше единственият задължителен изход.
— Какво ще кажеш за всичко това? — попита Рот.
Затвор… само Бог знаеше къде и само Бог знаеше за колко време. Робство… в домакинство, което щеше да го мрази, докато е жив.
Куин се замисли за разходката си през тунела, водещ навън от къщата на Блей, и за взетото от него решение.
— Имам разноцветни очи — прошепна и повдигна прокълнатия си поглед към краля. — Но също така имам и достойнство. Ще сторя нужното, за да се съобразя със закона… но само в случай — заяви с внезапно изпълнила го сила, — че никой няма да ме кара да се извинявам. Не мога да направя такова нещо. Извършеното от Леш беше повече от нередно. Беше преднамерено жестоко и целящо да съсипе живота на Джон. Аз. Не. Съжалявам.
Рот заобиколи бюрото и закрачи през стаята. Докато минаваше покрай него, подхвърли бодро:
— Правилен отговор, синко. Изчакай ме отвън с приятеля си. Ще ви повикам съвсем скоро.
— Какво?
Кралят отвори вратата и кимна нетърпеливо.
— Навън.
Куин се запрепъва навън от стаята.
— Как мина? — изписа Джон, като скочи от креслото, поставено до стената в коридора. — Какво стана?
Куин погледна към приятеля си, без намерение да споделя, че ще отиде в затвора и след освобождаването си ще бъде предаден на семейството на Леш, за да бъде наказван до края на дните си.