Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не беше зле.
— Лъжеш.
— Не лъжа.
— Лицето ти е пепеляво.
— Ало, вчера претърпях операция.
— О, моля те. Какво става?
— Да ти кажа честно, нямам представа.
— Извинете ме. — Бет, кралицата, се приближи към тях с мрачно изражение. В ръцете си носеше дълга кожена кутия. — Момчета? Трябва да вляза вътре.
Те се отдръпнаха, а тя нахлу в кабинета и затвори вратата.
Джон и Куин зачакаха. После чакаха още… и още.
Един Бог знаеше какво ставаше вътре. Явно отнемаше време, докато кралят и кралицата оформяха съответните документи за бъдещата му съдба.
Джон извади телефона си, защото имаше нужда да прави нещо с ръцете си, и се намръщи, когато го погледна. Написа съобщение на някого и го прибра обратно в джоба си.
— Странно, че Блей още не се е обадил.
Всъщност не е странно, помисли си Куин и се почувства като голям мръсник. Кралят отвори широко вратата.
— Дотътрете си задниците вътре.
Последваха бързите им стъпки и Рот затвори вратата след тях. Кралят се върна до бюрото си, седна на кукленското кресло и качи огромните си ботуши върху купчината документи. Когато Бет се настани до него, той се протегна и хвана ръката й.
— Момчета, наясно ли сте с термина «аструкс нотрум»? — Когато и двамата поклатиха глави като пълни идиоти, Рот им отправи студена иронична усмивка. — Това е антична длъжност. Нещо като лична стража, само че им е позволено да използват смъртоносно оръжие при защитата на господаря си. Убийци с разрешително.
Куин преглътна тежко и се почуди какво ли общо имаше това с него и Джон.
Кралят продължи:
— Аструкс нотрум може да бъде обявен за такъв само с кралски декрет и е еквивалентът на американските тайни служби за сигурност. Субектът трябва да бъде значима личност, а телохранителят трябва да е способен. — Рот целуна ръката на своята кралица. — Значима личност е някой, чието присъствие е важно според преценката на краля. А това съм аз. Моята шелан е най-ценното нещо за мен и бих сторил всичко, за да защитя сърцето й. А също така според законите на расата тя е кралица. По тази причина нейният единствен брат спада към категорията «значима личност». Колкото до квалифицирания телохранител… случайно знам, Куин, че ти си най-добрият боец в тренировъчния център след Джон. Безмилостен си в ръкопашен бой, а също така си отличен стрелец. — В гласа на краля прозвуча горчива ирония. — И всички разбрахме колко те бива с ножа, нали така?
Куин почувства как го обзема някакъв странен порив. Като че се беше вдигнала мъгла и беше открила пред него неочаквана пътека сред пустошта. Протегна ръка към Джон, за да потърси опора, макар че това окончателно му лепваше етикет «Здравейте, аз съм женчо».
— Има едно нещо обаче — продължи кралят. — От аструкс нотрум се очаква да жертва собствения си живот, за да спаси този на защитавания от него. Ако се стигне дотам, да го закрие с тяло и да поеме смъртоносния удар. Задължението е доживотно, освен ако аз не реша друго. Аз съм единственият, който може да го освободи от длъжност, ако ме разбирате.
Устните на Куин се раздвижиха от само себе си.
— Разбира се. Не ще и дума.
Рот се усмихна и посегна към кутията, донесена от Бет. Извади плътен лист хартия, най-отдолу, на който се мъдреше златен печат със сатенени панделки в черно и червено.
— Е, вижте това!
Той небрежно подхвърли официалния на вид документ към отсрещния край на бюрото.
Куин и Джон се наведоха напред едновременно. На Древния език там се казваше, че…
— Мамка му — прошепна Куин, а после погледна стреснато към Бет. — Съжалявам, без да искам, изтървах лоша дума.
Тя се усмихна и целуна своя хелрен по темето.
— Няма страшно. И по-лоши съм чувала.
— Вижте датата — подкани ги Рот.
Носеше стара дата… Документът датираше отпреди два месеца. Според него Куин, син на Лохстронг, функционираше като аструкс нотрум на Джон Матю, син на Дариъс, смятано от края на юни.
— Затрупан съм с писмена работа — подхвърли небрежно Рот. — Просто бях забравил да ви кажа какво съм решил. Вината е моя. Това, разбира се, означава, че ти, Джон, си отговорен за компенсациите, защото охраняваната личност трябва да се погрижи за дълговете, възникнали в резултат на действията на охраната.
Джон мигом изписа: