Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Чък не е брилянтен учен — каза Елиза Смит с внимателно подбран неутрален тон. — Боб го носи на гърба си от основаването на „Хъг“. Боб направлява работата на Чък и двамата много добре го знаят. Това си е тяхната конспирация. Мисля, че освен тях двамата никой друг няма ни най-малка представа за това.
— И защо му е на професора да го прави?
— Стари връзки, лейтенант, много стари. Ние сме от едно и също потекло на първозаселници — семействата Понсонби, Смит и Кортни, моето семейство. Дружбата между тях е от поколения и Боб наблюдаваше как повратите на съдбата унищожават семейство Понсонби, аз също.
— Поврати на съдбата?
— Лен Понсонби, бащата на Чък и Клеър, беше невероятно богат, също като предците си. Айда, майка им, е от богато семейство от Охайо. После Лен Понсонби беше убит. Трябва да е станало през 1930 година и не след дълго Уол Стрийт се срина. Беше пребит до смърт на гарата на Холоуман от група пияни работници-надничари. Бяха пребили още двама души. Разбира се, обвиниха Голямата депресия, незаконния алкохол, какво ли не! Един дори беше заловен. Но богатството на Лен се било стопило в тежката криза и бедната Айда остана без пукната пара. Издържаше се, като продаваше фамилната земя. Смела жена!
— Откъде познавате Чък и Клеър? — попита Кармайн, учуден какво може да се крие зад човешката фасада.
— Всички учехме в пансиона заедно. Чък и Боб бяха четири класа преди мен и Клеър.
— Клеър? Но тя е сляпа!
— Ослепя на четиринайсет. През 1939, точно когато избухна войната в Европа. Зрението й винаги е било слабо, но тогава получи отлепване на ретините и на двете очи заради ретинална пигментоза. Ослепя напълно буквално за един ден. Беше ужасно! Сякаш на бедната жена и трите й деца нещастията не им бяха достатъчно.
— Три деца?
— Да, две момчета и Клеър. Чък е най-големият, след това следва Мортън и накрая Клеър. Мортън беше умствено изостанал, не говореше и сякаш не забелязваше, че на света живееха и други хора. Никога не гасеше лампата си, лейтенант. И имаше пристъпи на насилие. Боб казва, че по онова време не са знаели за диагнозата аутизъм. Така че Мортън не ходеше на училище.
— Виждали ли сте го?
— Понякога, макар че Айда Понсонби се боеше, че може да изпадне в някое от онези негови състояния на бяс и го заключваше, когато ходехме да си играем с другите й деца. Но не ходехме често. Чък и Клеър идваха у нас или у Боб.
Умът му работеше на пълни обороти и Кармайн се мъчеше да запази спокойствие и да не смесва нишките на тази удивителна история. Сега пък умствено изостанал брат! Защо не беше усетил, че у Понсонби има нещо нередно? Защото на повърхността не личеше абсолютно нищо! Но в мига, в който Елиза Смит спомена за три деца, той разбра. Всичко започна да се подрежда. Чък в „Хъг“ и лудият брат някъде другаде… Осъзна, че Елиза Смит го гледа с любопитство и се насили да зададе разумен въпрос.
— Как изглежда Мортън? И къде е сега?
— Как изглеждаше, лейтенант. Минало време. Всичко им се струпа изведнъж, е, може да е имало интервал от няколко дни или седмица. Клеър ослепя и Айда я прати в училище за слепи в Кливланд, където все още имаше роднини. Имаше и връзка с училището за слепи, май семейството беше правило дарение. Тогава беше трудно да се запише дете в такова място. Както и да е. Точно Клеър замина за Кливланд и Мортън почина, мисля че от мозъчен кръвоизлив. Разбира се, ние бяхме на погребението. Какво са причинявали на децата по онова време! Трябваше да минем покрай отворения ковчег, да се наведем и да целунем Мортън по бузата. Беше мека и мазна. — Тя потръпна. — Тогава за първи път в живота си помирисах смъртта. Бедничкият, най-накрая намери покой. Как изглеждаше ли? Като Чък и Клеър. Погребан е в семейния парцел в старото гробище във Вали.
Хипотезата на Кармайн беше разбита на парчета. Нямаше начин Елиза Смит да си измисля. Историята на рода Понсонби беше истинска и доказваше един добре известен факт: че някои семейства по неизвестни причини понасяха низ от страдания и нещастия. Не родени без късмет, ами направо родени за трагедии.
— От думите ви разбирам, че семейството има наследствена обремененост — каза той.
— О, да. Боб го забеляза, докато учеше медицина по време на курса по генетика. Лудостта и слепотата са чести в рода на Айда, но не и в семейство Понсонби. Айда също полудя малко по-късно. Мисля, че за последен път я видях на погребението на Мортън. След като Клеър замина за Кливланд, вече не ходех у тях.