Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
Докато той си задавал въпроси за своето бъдеще, други вече го планирали вместо него. Дон Рикардо Алдая му подготвял служба във фирмата си, за да го въведе в бизнеса. Шапкарят, от своя страна, смятал, че ако синът му не желае да продължи семейния бизнес, не бива да очаква, че баща му ще го хрантути. Ето защо тайно бил предприел някои стъпки, за да изпрати Жулиан в армията, където няколко години казармен живот щели да го излекуват от фантазиите за величие. Жулиан не подозирал нищо за тези планове, а когато откриел какво подготвяли другите за него, вече щяло да е твърде късно. Единствено Пенелопе заемала мислите му; мнимата дистанция и потайните срещи отпреди вече не го задоволявали. Настоявал да я вижда по-често, увеличавайки риска връзката им да бъде разкрита. Хасинта правела всичко възможно, за да ги прикрива: лъжела на поразия, уреждала им тайни срещи и съчинявала какви ли не хитрости, за да им осигури няколко мига насаме. Тя обаче си давала сметка, че това не им е достатъчно, че всяка минута, която Пенелопе и Жулиан прекарват заедно, все повече ги сближава. От известно време бавачката съзирала в погледите им предизвикателството и дързостта на желанието: едно сляпо желание да бъдат разкрити и тайната им да се превърне в шумен скандал, тъй че вече да не се налага да се крият по ъглите и таваните, за да се обичат на тъмно. Понякога, когато Хасинта завивала Пенелопе вечер, момичето избухвало в плач и й признавало как копнее да избяга с Жулиан, да хванат първия влак и да заминат някъде, където никой не ги познава. Хасинта, която си спомняла света, простиращ се отвъд железните порти на имението Алдая, потръпвала и я разубеждавала. Пенелопе била кротка по природа и страхът, изписан по лицето на бавачката, бил достатъчен, за да я обуздае. Жулиан обаче бил друго нещо.
През онази последна пролет в „Сан Габриел“ той с тревога открил, че майка му Софи и дон Рикардо Алдая понякога се срещат тайно. Отначало се боял, че индустриалецът може да си е наумил да добави Софи към колекцията си от завоевания, но скоро разбрал, че тези срещи, които винаги ставали в кафенета в центъра на града и протичали съвсем благопристойно, се ограничавали само с разговори. Софи обаче ги държала в тайна. Когато Жулиан най-сетне решил направо да попита дон Рикардо какво става между него и майка му, индустриалецът се изсмял.
— Нищо не ти убягва, а, Жулиан? Всъщност се канех да поговоря с теб за това. Майка ти и аз обсъждаме бъдещето ти. Преди няколко седмици тя дойде да се види с мен. Беше загрижена, защото баща ти крои планове да те прати в армията догодина. Майка ти, съвсем естествено, желае най-доброто за теб и ме потърси, за да видим дали двамата с нея можем да направим нещо. Не се тревожи, давам ти думата на дон Рикардо Алдая, че няма да станеш пушечно месо. С майка ти имаме големи планове за теб. Имай ни доверие.
Жулиан искал да се довери, само че дон Рикардо вдъхвал всичко друго, но не и доверие. Ето защо се посъветвал с Микел Молинер, който се съгласил с приятеля си.
— Ако единственото ти желание е да избягаш с Пенелопе — и дано Бог да ти помогне да успееш, — ще имаш нужда от пари.
Тъкмо парите били онова, с което Жулиан не разполагал.
— Тая работа може да се уреди — осведомил го Микел, — нали затова са богатите приятели.
Така Микел и Жулиан започнали да кроят планове за бягството на влюбените. По предложение на Молинер щели да се отправят към Париж. Той смятал, че ако Жулиан възнамерява да стане гладуващ творец и бохем, няма да намери за целта по-добра обстановка от този град. Пенелопе говорела малко френски, а за Жулиан, благодарение на майчините уроци, той бил втори език.
— Освен това Париж е достатъчно голям, за да се изгубиш в него, но достатъчно малък, за да намериш благоприятни възможности — разсъждавал Микел.
Приятелят на Жулиан успял да събере малко състояние, като прибавил дългогодишните си спестявания към онова, което успял да измъкне от баща си под най-невероятни предлози. Единствено Микел знаел къде щели да отидат тези пари.
— А пък аз възнамерявам да онемея, веднага щом вие двамата се качите на влака.