Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Загледан нагоре, той осъзна, че тя е избрала един от малкото каменни участъци, където нямаше прозорци… и който е предпазен от много дълга стена от високи храсти, зад която самия той се спотайваше.
Тя щеше да проникне вътре.
В същия момент Асеил се намръщи и изчезна от мястото, от което я наблюдаваше. Появи се на гърба на къщата до приземния етаж, и започна да наднича през прозорците, залепил извити длани на студените стъкла. Вътрешността беше предимно тъмна, ала не съвсем – тук-там светеха лампи, а крушките хвърляха светлина върху мебелите, смесица от антики и модерно изкуство. Модерно и фантастично: в спокойната си дрямка мястото приличаше на музей, или на нещо, фотографирано за списание – предметите бяха толкова старателно подредени, че нищо чудно да бяха ползвали линийка, за да наместят мебелите и предметите на изкуството.
Не се забелязваше бъркотия, нямаше случайно захвърлени вестници, сметки, писма, рецепти. На гърбовете на столовете не се виждаха метнати палта и до дивана нямаше набързо свалени и захвърлени обувки.
Всеки пепелник светеше от чистота. В съзнанието му изникна една-единствена личност.
- Бенлоиз, - прошепна на себе си той.
Глава 36
Заради постоянните вибрации, които идваха от вътрешния му джоб, Кор знаеше, че бойците му го търсят. Реши да не отговаря.
Застанал пред сградата, в която отведоха неговата Избраница, той се чувстваше безсилен и не искаше да си тръгва, дори когато много други от неговия вид продължиха да паркират или да се дематериализират пред входната врата, откъдето беше минала тя. Следователно, щом мнозина идваха и си тръгваха, нямаше съмнение, че в сградата се помещаваше здравно заведение. Поне никой не го забелязваше, всички твърде вглъбени в собствените си грижи – независимо, че стоеше съвсем на открито.
За зла участ само мисълта за причината, довела неговата Избраница тук, му причиняваше гадене до такава степен, че започна да се дави. Леденият въздух помогна на гълтателния му рефлекс.
Кога беше дошъл нейния период на нужда? Сигурно съвсем наскоро. За последно беше я видял…
Кой беше бащата, се питаше той за стотен път. Кой беше взел онова, което принадлежеше на него.
- Не е твоя, - повтаряше си. – Не е твоя.
В случая не говореше съзнанието му, а инстинктите. Дълбоко в себе си, до мозъка на костите, той знаеше, че тя е неговата жена. И по някаква ирония това го спираше да не нападне заведението с всичките си бойци, ако се налага. Докато тя получаваше нужната помощ, най-малко искаше да прекъсва процеса.
Времето минаваше, липсата на информация до докарваше до лудост и изведнъж той осъзна, че досега не беше чувал за тази клиника. Ако тя беше негова жена, нямаше да знае къде да потърси помощ – определено щеше да изпрати Троу да потърси някое място, някак, да осигури помощ, ала ако случая беше спешен и имаше нужда от медицинска намеса? Ако му се наложеше да прекара час-два в търсене на лечител, това можеше да коства живота ѝ.
Братството, от друга страна, знаеше точно къде да я заведе. И когато я изпишеха от болницата, несъмнено щяха да я отведат в топлия, безопасен дом, където имаше много храна и меко легло, и нечовешката сила на поне шестима чистокръвни бойци, които да я пазят, докато спи.
Иронично, но намери успокоение в тази мисъл. В същото време, Обществото на лесърите оставаше много силен противник, а що се отнасяше до Братството – през вековете бяха доказали, че са много способни защитници.
Внезапно мислите му се насочиха към склада, където се подвизаваха той и войниците му. Студената, влажна, негостоприемна среда всъщност беше стъпка нагоре от останалите места, където бяха лагерували. Ако тя беше с него, къде щеше да я държи? Никой мъж не можеше да я гледа в негово присъствие, особено ако се преобличаше или се къпеше...
От гърлото му се процеди ръмжене. Не. Никой мъж не можеше да спира поглед върху плътта ѝ, иначе жив щеше да го одере. Господи, тя се бе чифтосала с друг. Тя бе отворила свещената си плът и бе приела вътре друг.
Кор скри лице в дланите си, а болката в гърдите го караше да трепери.
Сигурно е бил Примейла. Ама да, разбира се, че беше легнала с Фюри, син на Агъни. По този начин се размножаваха Избраниците, ако не го лъжеше паметта и ако вярваше на слуховете.
Внезапно съзнанието му се замъгли от образа на перфектното ѝ лице и стройната ѝ фигура. Само като си мислеше, че някой друг я бе съблякъл и бе покрил тялото ѝ с неговото...