Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черен дъжд
Черен дъжд - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черен дъжд

Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:

Тайният агент Даниел Лейдлоу повежда експедиция към най-далечните краища на Амазония в търсене на легендарен град на маите. Охранявана от наемника Хоукър, групата, в която е и известен университетски професор, навлиза дълбоко в джунглата. Те не подозират, че вървят по следите на изчезнала преди седмици експедиция и съкровището, което търсят, не е обикновен артефакт, а изключително откритие, което може да преобрази света. Следени от безпощаден милиардер, заплашвани от жестоко индианско племе и дебнати от невидим враг, който оставя след себе си обезобразени трупове, те отчаяно търсят връзката между страховитата реалност от легендите на маите, номадското племе, което ги преследва, и вледеняващата тайна, погребана под древните руини.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 149
Перейти на страницу:

Верховен облиза зъбите си и гласът му се промени.

— Когато видях Хоукър, след като Роуч го залови, едва го познах. Бяха го пребили, приличаше на кървава пихтия.

— Не можеше ли да им попречиш? — попита тя.

Наемникът я изгледа студено.

— Нали ти казах, Роуч не се подчиняваше на мен.

Даниел се облегна на стената, пое дълбоко дъх и подритна пръстта на дъното на окопа.

Верховен вкара нов патрон в пълнителя и пак изстреля струя тютюнев сок.

— Как се случи? — попита тя накрая.

— Не знам точно. Чух изстрел и когато влязох, заварих Хоукър на земята. От гърдите му шуртеше кръв. Роуч стоеше до него с пистолет в ръка и разправяше, че Хоукър се опитал да избяга. Но той още беше прикован за стената. За малко да убия копелето. Пребих го със собственото му оръжие — и щях да го довърша, но един от хората му се появи и ме спря. Оказа се, че имало по-неотложен проблем — ЦРУ пратили някой да прибере пленника същия следобед. Мисля, че Роуч е очаквал да освободят Хоукър и не е могъл да понесе тази мисъл. Затова е превъртял.

Спомняйки си тези отдавнашни събития, Верховен поклати глава.

— Лично проверих Хоукър. Беше мъртъв — посинял и без пулс. Нали разбираш? Не можехме да го предадем на американците в това състояние, затова го натоварихме на един джип, отдалечихме се няколко километра от лагера и го изхвърлихме в пустошта. Излъгахме американския съветник, че е избягал.

На грубото му лице плъзна усмивка.

— Роуч не можеше да признае пред никого, че го е застрелял, иначе щяха да го обесят. Затова трябваше да се преструва, че Хоукър го е пребил и пак е избягал. Това го влудяваше.

— Как се е спасил Хоукър?

Верховен сви рамене.

— Не знам. Известно време не подозирах, че е жив. След няколко месеца започнах да чувам слухове за американец, който върти търговия с оръжие на западноафриканското крайбрежие. Там имаше съвсем малко бели и още по-малко американци. След един-два Месеца ЦРУ ми прати снимка. Бяха я направили предишната седмица в Либерия. Беше Хоукър, нямаше съмнение.

Даниел се усмихна.

— И ти какво направи?

— Какво можех да направя, по дяволите? Първо се ухилих, после потреперих. Тъй или иначе вече напусках района. Няколко години преди това в родината ми бяха станали промени и положението беше различно. Нали разбираш, настъпваше моментът на истината.

Тя кимна и попита:

— Какво стана с Роуч?

— След няколко години го хвърлиха от покрива на един небостъргач в центъра на Йоханесбург. — Верховен вдигна вежди. — Двайсететажна целувка с асфалта.

— Хоукър ли?

— Роуч имаше много врагове. И той беше влязъл в търговията с оръжие, но всички знаеха, че винаги гледа да прати някой от хората си на оня свят, за да увеличи собствения си дял. Тъй че може да не е бил Хоукър. — А ако е бил той, просто е направил услуга на всички ни.

— Той хвърли поглед към пилота в далечината и добави:

— Знам само, че всички участници в оная каша загинаха по един или друг начин. Тъй че сега Хоукър сигурно е запазил някой куршум и за мене. — Той пъхна последния патрон в пълнителя. — Кой знае, може и аз да пазя за него.

Мълчанието се проточи, докато радиостанцията до тях не запращя.

— Има ли някой буден?

Даниел я вдигна.

— Казвай, Хоукър. Какво има?

— Липсващи трупове. Явно ония същества са изровили мъжете, които погребахме. Ще трябва да минем без техните униформи.

Тя направи кисела физиономия.

— И без това не го очаквах с нетърпение.

— И аз. Освен това са отнесли и звяра, който убих.

— Значи не са само хищници, а и мършояди.

— Така изглежда. Слушай, съвсем близо сме до дърветата. Преди да навлезем в джунглата, искам да се уверя, че районът е чист.

Тя за пореден път провери екрана на лаптопа. Няколко пиксела вече бяха изгорели.

— Не се вижда нищо. Каквото и да означава това. Двойното изщракване й показа, че я е чул. Тя отново погледна Верховен. Сега разбираше омразата на Хоукър към системата, към заповедите и към хората, които ги издават.

— Когато всичко свърши, ще поговоря с него — каза тя. — Ще се опитам да му обясня. Поне това ви дължа.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)