Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Черен дъжд
Черен дъжд - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черен дъжд

Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:

Тайният агент Даниел Лейдлоу повежда експедиция към най-далечните краища на Амазония в търсене на легендарен град на маите. Охранявана от наемника Хоукър, групата, в която е и известен университетски професор, навлиза дълбоко в джунглата. Те не подозират, че вървят по следите на изчезнала преди седмици експедиция и съкровището, което търсят, не е обикновен артефакт, а изключително откритие, което може да преобрази света. Следени от безпощаден милиардер, заплашвани от жестоко индианско племе и дебнати от невидим враг, който оставя след себе си обезобразени трупове, те отчаяно търсят връзката между страховитата реалност от легендите на маите, номадското племе, което ги преследва, и вледеняващата тайна, погребана под древните руини.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 149
Перейти на страницу:

Професорът запримигва и се вторачи в ръката. Тя отново помръдна. Съвсем леко, сякаш мъжът даваше знак.

41.

Макартър грабна радиостанцията и извика:

— Даниел, имаме проблем. Донеси аптечката. Бързо!

Думите му я хвърлиха в паника.

— Защо? Какво има? Какво се е случило?

— Нищо не се е случило — измърмори той. — Нищо лошо. Всъщност донякъде. — Млъкна и събра мислите си. — С Хоукър сме добре. Но открихме един човек, който може би се нуждае от помощ.

Последва кратка пауза и Лейдлоу отговори, че идва.

Докато Хоукър се спускаше по дървото, Макартър продължи да рови гнездото, но не забеляза нови движения. Докосна кожата на мъжа и установи, че е студена. Човекът си беше съвсем мъртъв.

Даниел пристигна след няколко минути и стигна до същото заключение.

— За него вече няма надежда, професоре.

— Знам — смутено отвърна Макартър. — Обърках се. Ръката му се раздвижи. Всъщност два пъти. Помислих, че е… нали разбираш… жив.

Хоукър скочи на земята от най-долния клон и отбеляза:

— Добре, че е мъртъв. Иначе адски щеше да го заболи от падането.

Тримата доразчистиха калта и видяха две големи дупки в гърдите на наемника. След като разрязаха ризата му, откриха няколко потъмнели подутини по кожата му. Вече бяха виждали подобни рани по плаващия в реката труп на индианеца.

Този път обаче нещо в подутините се движеше, едва забележими приплъзвания назад-напред, сякаш под кожата имаше живак.

— Газови мехури — предположи Даниел. — Басирам се, че движението им е опънало кожата и е накарало ръката му да потрепне.

Макартър въздъхна с облекчение.

— Поне не съм луд.

Лейдлоу си сложи латексови ръкавици и извади скалпел от аптечката.

— Какво ще правиш? — попита нервно Хоукър.

Тя го погледна.

— Нали искаш информация?

— Ти да не си хирург?

— Не, но имам магистратура по микробиология. Правили сме дисекция на какво ли не. — Разряза една от подутините и тя се разцепи. Отвътре изтече малко кръв и Хоукър се отдръпна назад.

Даниел се озърна към него.

— Добре ли си?

— Просто гледам да не ти преча.

Даниел премести ръката на мъртвия и установи, че тя се движи свободно.

— Странно, още не се е вкочанил. — Огледа го внимателно. Също като трупа в реката и този не беше започнал да се разлага.

Даниел взе кръв с помощта на спринцовка и я постави в епруветка. После проучи двете отворени рани: те пробиваха едно от ребрата и продължаваха дълбоко в гърдите, но не излизаха от гърба. Отново като индианеца от реката. Започваше да мисли, че Верховен е прав — индианците холокуа може би го бяха завързали и оставили като жертвоприношение за зверовете. Но пък защо не се беше съпротивлявал и опъвал въжетата? И защо, преди да го хвърлят в реката, бяха завързали камъни за краката му и дънер, който да не му позволи да потъне? Дали наистина го бяха завлекли там и го бяха пуснали по течението като предупреждение към племето нури?

Тя понечи да вземе още една проба и забеляза нещо да помръдва в останките от току-що спуканата подутина. Отдръпна се и каза:

— Това е странно.

— Всичко тук е странно — отбеляза Хоукър. — Бъди по-конкретна.

Тя се усмихна, но не отговори. Взе пинсета и измъкна нещо слузесто и сиво от гръдната кухина на мъжа. Приличаше на пиявица, само че с две дълги пипала, които останаха свързани с нещо в гърдите му.

Тя остави паразита на земята, без да откъсва пипалата, и се насочи към мястото, докъдето стигаха — голям кръвоносен съд точно над сърцето. После разряза част от артерията и освободи пиявицата.

Паразитът се заизвива в пинсетата, пипалата му се изхлузиха от артерията и започнаха да се поклащат като миниатюрни маркучи. Като че ли търсеха нещо.

— Какво е това? — попита Макартър.

— Предполагам, че така се възпроизвеждат онези зверове — отвърна Даниел.

Хоукър изглеждаше още по-малко въодушевен от преди.

— Ларва ли?

Тя кимна.

— Снесена като паразит.

— Сигурна ли си?

— Не, но ми се струва вероятно. Много видове се възпроизвеждат по паразитен път, особено насекоми. Главно осите. Те ужилват други насекоми, парализират ги и снасят яйцата си. В такива случаи приемникът е жив, докато го изяждат отвътре.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)