Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Поредната връзка с насекомите — отбеляза Хоукър.
Даниел посочи тънките пипала, които бяха по-дълги от самата ларва.
— Хранила се е с вещества от кръвоносната му система. Подутините навярно се образуват от нейните газове.
Тя протегна пинсетата към Хоукър, за да може да разгледа съществото отблизо, а той отново отстъпи назад.
— По-внимателно с това нещо.
Даниел се засмя и се обърна към Макартър, който проявяваше по-голям интерес.
— Ами другите подутини? — попита той.
Та остави ларвата в малък контейнер и отново приклекна до трупа. И естествено, във всеки от тъмните мехури откри по още една пиявица.
— Ще проуча това нещо — рече тя. — Може да ни даде ценна информация.
— Знаех си, че ще го кажеш — недоволно изпъшка Хоукър. — Само гледай да не го изпускаш от очи. Ще ми е много неприятно, ако се събудя и го открия в окопа си.
Докато Даниел поставяше останалите ларви в контейнера, той повика Верховен по радиостанцията.
— Донеси малко от експлозивите на Кауфман, няколко детонатора и тел.
— За какво ти е това? — попита Даниел.
— Ще направя капан.
— Какво? — възкликнаха едновременно Даниел и Макартър, смаяни и отвратени.
— Те са взели труповете, които погребахме — поясни пилотът. — Ще вземат и това нещастно копеле. Искам да кажа, повторно. Ще го използвам като примамка.
Имаше нещо противно в мисълта да използват човешки труп за примамка, но в този момент оцеляването им имаше значение.
Докато Лейдлоу приключваше с взимането на проби, Верховен пристигна с експлозивите. Хоукър постави С4 в трупа, после се покатери на няколко дървета и повтори същото. Изчакаха го да слезе и се върнаха заедно в лагера.
— Научихме ли каквото трябваше? — попита Макартър.
— Повече, отколкото искахме.
Археологът кимна, като си мислеше, че Хоукър има предвид трупа и ларвите. Всъщност пилотът се безпокоеше повече заради пашкулите, които бе видял сред клоните на дърветата. Бяха с всевъзможни размери, десетки, като овошки, покрити с гниещи плодове. Някои изглеждаха пресни, с тъмна кал и гладки стени, други бяха по-стари и изсъхнали, трети представляваха просто разпукани люспи, чиито ларви — и каквото друго беше имало в тях — отдавна бяха изпълзели навън.
Сега разбираше защо наоколо няма по-големи животни. Зверовете прочистваха джунглата от всичко живо. Доказателствата висяха по дърветата.
42.
Още щом се върна в лагера, Макартър се зае да търси бележника и скиците си. Прерови купчините провизии и оборудване на Кауфман, като яростно захвърляше всичко настрани.
Зад него се разнесе прокашляне.
— Професоре?
Макартър се обърна и видя Сюзан. Лицето й беше мръсно, а на рамото й висеше автомат.
— Не трябваше ли да почиваш? — учуди се археологът.
— Не мога да спя. Сепвам се от всеки звук и предпочитам да будувам, отколкото постоянно да се стряскам.
Разбираше я. Той също бе спал неспокойно.
— Какво правите? — попита момичето. — Изглежда се забавлявате, но…
— Търся нещо — отвърна Макартър. — Искам да взема нашите неща.
Тя му подаде старите, подвързани с кожа бележници и каза:
— Взех ги, за да не ги забравите, когато си тръгнем оттук.
Археологът се просълзи. Сюзан беше още дете. Как ли понасяше всичко това.
— А родителите ти си мислеха, че няма да се справиш!
— Направо не е за вярване. — От очите й бликнаха сълзи. — Отказах се от Париж, за да дойда тук!
Макартър взе бележниците и седна.
— Ще те пратим и там — обеща той. — Но сега искаш ли да ми помогнеш с един, общо взето, безцелен академичен въпрос?
Сюзан свали автомата от рамото си и се настани до него.
— Разбира се. Така може би пак ще се почувствам нормална. Какъв е проблемът?
— Хоукър ми зададе един въпрос за това място.
— Хоукър ли?
— Той е изключително интелигентен — увери я Макартър. — Въпреки че иска да си мислим противното. Забелязва всевъзможни неща. И тъкмо той забеляза, че индианците холокуа проявяват необяснимо силен интерес към един изоставен храм, който няма нищо общо с тях. Някакви идеи?
Сюзан се замисли и се огледа наоколо.
— Мисля, че е прав.
Известно време обсъждаха проблема, като го разглеждаха от различни страни и правеха всевъзможни предположения, но не постигнаха сериозен напредък докато не си зададоха друг въпрос. Въпрос, върху който бяха мислили още отначало: този храм, или град, Тулан-Суюа ли е?