Черен дъжд

Земята беше осеяна със стотици гилзи, пръснати като фасове след някакво безумно сборище на пушачи. Изгорели ракети лежаха сред купчинки пепел в кръгове опърлена земя, камари от камъни се издигаха между грозни зъби от остра стомана. Палатките бяха изцяло накъсани — парчета найлон, провиснали на разкривените рейки. Още по-нататък варели с керосин горяха с пращене и бълваха гъст мазен пушек.

На острата утринна светлина поляната изглеждаше такава, каквато винаги е била — пустош, гробище, зло място в рая, където не вирееше нищо. Както бяха казали индианците нури — място, отхвърлено от самия живот.

Но въпреки атаките защитниците рискуваха и поспаха на смени, като взеха и заредените оръжия. Едва бяха оцелели през последните дванайсет часа и повечето се питаха как ще издържат още шейсет.

По обед Хоукър пое дежурството от Верховен и обяви:

— Почивка.

Верховен спусна предпазителя на оръжието си. Не беше човек, склонен към дълбоки размишления, но Хоукър усети, че нещо го човърка, и попита:

— Какво има?

— Преброих боеприпасите — отвърна Верховен. — Още една такава нощ и ще свършат преди изгрев.

Хоукър не беше отделил време да провери с какво разполагат, но си мислеше същото.

— Ще трябва да сме по-пестеливи — рече накрая.

— Те са обезумели, Хоук — изпъшка Верховен. Даже Даниел, която иначе си я бива, изразходва прекалено много патрони. За другите да не говорим.

— Страхуват се. Довечера ще са малко по-добре.

Наемникът сведе поглед за миг, после се обърна към него и каза:

— Да се надяваме. Иначе ще им взема оръжието. Не ми пука какво ще кажат. Ако се стигне дотам, ще стреляме само ние с тебе. По-добре да са ядосани и живи, отколкото въоръжени и мъртви.

Хоукър се поколеба. Съмняваше се, че Лейдлоу ще предаде оръжието си, но другите нямаше да спорят. Кимна и Верховен се отдалечи.

След няколко минути към него се приближи Даниел. Носеше аптечката.

— Мога само да се надявам, че идваш да ме прегледаш — пошегува се пилотът.

— Иска ти се. Състоянието ти е толкова тежко, че не бих могла да направя нищо. Обаче имаме проблем.

— Нима? Не бях забелязал.

— Кауфман.

Той се вгледа в нея за миг. Все едно четеше мислите му.

— Копелето го няма, за да ни каже какъв цвят ракета са се уговорили да изстрелят, и кой знае дали хеликоптерът му ще кацне — поясни Даниел. — А това означава, че ще се лишим от безплатното возене.

— И аз мислих за това, макар да не съм сигурен, че ни е казал истината. Човек използва сигнални ракети, за да привлече вниманието към себе си, когато някой го търси. Странно е да го правиш, след като другият вече знае къде си. По-скоро използваш дим. Така няма да те видят отдалече и в същото време ще дадеш информация на пилота за точното място и посоката на вятъра.