Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
— Истина или не — добавя Хами, — с тези пауъръпи финалният мач ще е особено интересен.
— Ако това не ни спечели победата в утрешния мач — казвам аз, — значи нищо няма да я спечели.
29
С всички скандали около играчите финалът между отбор „Ездачите на феникси“ и отбор „Андромеда“ вече се очертава като най-гледания мач в историята на Warcross. Новините днес не предават нищо друго освен кадри и клипове за игрите и всеки канал трескаво се напъва да надмине другия — канали на всевъзможни езици и от всевъзможни страни. Като че ли целият свят е зарязал всичко, за да се включи. Из цяло Токио магазини и ресторанти затварят, все едно е национален празник. Хора, които не могат да се логнат с лекота от дома си, се тълпят в интернет кафенета и барове. Из целия град греят иконки, символи се струпват в зоните, където са се събрали най-много хора.
Дръпвам се от прозореца на хотелската ми стая и пак сядам на дивана. Покрила съм се някъде из центъра на Токио, регистрирана в този хотел под фалшиво име. Доколкото знам, Хидео си мисли, че съм заминала за Ню Йорк. След разговора ни в болницата ми е пратил само едно съобщение.
Сега се взирам в прозрачния часовник близо до центъра на полезрението ми, който отброява времето. Само преди някакви си няколко седмици случайно се нахаках в мача за откриването на тазгодишния турнир. Сега до началото на финалния мач са останали само пет минути. Пет минути, преди пак да се наложи да се бутна в играта — само че този път го правя нарочно. Проверявам повторно всичко, за да се уверя, че съм включила функцията за запис. Записвам днешния мач в нов Свят на паметта в профила си. Ако днес играта тръгне накриво заради Нула, поне ще разполагам със записа, за да го проуча.
Ако вирусът на Нула не ме стигне пръв, разбира се.
Най-накрая пред погледа ми изникват думи.
VIII Warcross шампионат
Финал
ЕЗДАЧИТЕ НА ФЕНИКСИ срещу АНДРОМЕДА
Вдишвам дълбоко.
— Започна се — измърморвам. После посягам, чуквам с пръст по написаното и мрак забулва света около мен.
Още преди да видя нещо, чувам свистенето на вятъра. После светът постепенно изниква пред погледа ми и през присвитите ми клепачи виждам, че стоя върху издатина и гледам надолу към идеално кръгло езеро, обкръжено от всички страни с голи метални стени, високи стотици стъпки. Щом поглеждам зад мен, разбирам, че от другата страна на стените се простира единствено открит океан.
В центъра на кръглото езеро дванайсет стоманени моста — нито един от тях свързан с друг — се протягат към стените като лъчите на звезда. Всеки води до висок метален люк, вграден в стената — разположени са на равни интервали. Охранителни ботове стоят от двете страни на всяка огромна врата. Докато гледам, над стоманените стени и по края на езерните води се материализират пауъръпи, разноцветни кълба се нареждат от двете страни на мостовете, над и под тях. Пак проверявам пауъръпите в моя собствен склад. Всички са си там.
— Да разцепим Токио от нула до шейсет, йе, все едно изтича времето ни в този град.
От интрото, което свири навсякъде около нас, ми настръхва вратът. Новото парче на Рен, което трябва да активира хакнатите артефакти.
— Да излезем с гръм и трясък, йе, време е да излезем с гръм и трясък.
Трябва ми време, докато забележа насърчителния рев на публиката, отекващ из целия пейзаж. Неизменният превъзбуден глас на коментатора еква над терена както винаги.
— Дами и господа! — обявява той. — Добре дошли в „Сребърния кръг“!
Долу играчите най-сетне изникват пред погледа. Всеки се появява, застанал на един от мостовете, близо до центъра на езерото — там, където те не се свързват. Играчите от „Андромеда“ няма как да ги сбъркаш с техните алени екипи — капитанката им Шахира си е сплела косите на плитка, а рубиненият артефакт на нейния тим е надвиснал над главата ѝ. Боецът им Иво Ериксон пък си е зализал косата назад и гледа навъсено. Сърцето ми засяда в гърлото, щом обръщам поглед към съотборниците си. Екипите им са сини и рязко контрастират със стоманените стени около тях. Ашър (със синия диамант — артефактът на „Ездачите“ — над главата си), Хамилтън, Рошан. После и двете нови попълнения — Джаки Нгуен на мястото на Рен. И моят заместник — Бренър Лионс, новият им архитект.
Готова ли си?