Warcross

— Да те закарам? — обажда се гласът на Рошан от комуникатора. Обръщам се, колкото да видя как шепата му се пресяга от нищото, загребва ме и се затваря около мен. Механото му лети, металните му криле плющят така мощно, че оформят кратери сред езерната вода. Издигаме се във въздуха нататък, където Франко и Ашър са се вкопчили в смъртоносна хватка.

Наблизо механото на Иво надвисва над нас и се прицелва право в Рошан. Почти сме стигнали.

— Пусни ме! — извиквам на Рошан и забивам юмрук в стоманената му длан.

Той изпълнява и ме пуска. Падам във въздуха към раменете на Ашър. Едновременно с това Шахира се изкатерва на другото му рамо. Закатерваме се нагоре. Дъждовни струи ме шибат в лицето и заплашват да ме съборят във водата. Вкопчвам се с всички сили и се мъча да ускоря ход. Франко стоварва нов удар по гърдите на Ашър и от него аз рязко залитам настрана и увисвам само на ръката си. Напрягам се и се мятам отново горе. Не спирай!

Стигам до върха на главата точно когато Шахира се изправя на крака. Тя хуква към люка. Ако го отвори и види артефакта на Ашър, тя може да му приложи пауъръпа и ще загубим. Стисвам зъби, набирам се и се изправям. После се втурвам към нея. Всичко като че се случва на забавен кадър.

Шахира дръпва люка и го отваря.

Тя вдига ръка, за да задейства пауъръпа.

Застигам я и се нахвърлям върху нея, впрегнала последните остатъци от силите си.

Шепите ми обхващат пауъръпа. Изтръгвам го от хватката ѝ… от хватката на Нула… точно когато се кани да го задейства. Давай! Сега! Фокусирам зрителното си поле върху артефакта на Шахира. И преди да е успяла да ме спре, насочвам пауъръпа към нея и го хвърлям. Очите ѝ се разтварят широко.

Пауъръпът избухва в кълбо от черен дим и той поглъща и двете ни. В мрака рубиненият артефакт на Шахира се появява в дланта ми. Пръстите ми се сключват около него в същия момент, в който задействам и деактивиращия си хак. Той заискрява неудържимо, електрически камшици отскачат от повърхността му във всяка посока. Само миг по-късно вече е черен.

Мой е. Край на играта.

Публиката навсякъде край нас избухва в ликуващи възгласи, заглушаващи всичко и всички.

Зрителите избухват в истерични крясъци навсякъде около нас. Звукът е оглушителен, удавящ всичко и всички.

— Всичко свърши! — надвиква шума гласът на водещия, в тона му ясно се чете объркване. — Но я чакайте малко, какво всъщност се случи днес на арената? Това е безпрецедентен хак на финалния турнир! Изчакваме включване…

Всичко свърши. Стискам артефакта на живот и смърт. Край. Дали? Сподавен смях се изтръгва от гърлото ми и цялата ми енергия изтича от гръдта ми. Гласът на Ашър гърми в слушалката, той крещи нещо в екстаз, ала не разбирам какво казва. Не мога да се съсредоточа върху нищо друго освен върху това, че играта свърши.

А после се случва нещо странно.

Удря ме ток. Като лек електрически заряд. Подскачам. И цялата публика също ахва като един, сякаш всеки го е усетил точно в същия миг. Цифри и данни видимо затрептяват по всеки играч, светват и угасват, а после изчезват.