Warcross

Привеждам се върху моето механо и насочвам вниманието си към замръзналия робот на Шахира. През очите му я виждам как се е втренчила в мен с широко разтворени очи и не може да мръдне. Скачам на рамото на моя механо и хуквам по протегнатата му ръка. Горе гласът на коментатора ехти и надвиква бурята.

— Бренър се е откъснал от глутницата и използва втори пауъръп! Опитваме се да разберем…

Вече всеки миг ще спрат играта. Учудена съм, че още не са. Какво прави Хидео? Само се концентрирай. Стигам до края на механичната ръка и с мощен скок кацам върху механичната ръка на Шахира. Дъждът е направил метала хлъзгав и насмалко да се подхлъзна на приземяване. Ръцете ми търсят къде да се хванат. Някак си успявам да се изправя на крака и пак спринтирам по ръката ѝ. Покатервам се вътре в главата на механото. Публиката забоботва объркано и слисано, а аз отварям люка точно когато „Замразяването на отбора“ изтича.

Поглеждам от люка надолу към Шахира — тя тъкмо се е размърдала колкото да обърне глава нагоре към мен. Нейният артефакт сияе над главата ѝ, аленочервен. Вадя третия си пауъръп. „Кралят на артефактите“.

Посягам да го задействам.

Ала не мога. Мигвам, шокирана. Крайниците ми са се вцепенили от главата до петите и стоя там с пауъръпа в ръка, неспособна и да се поместя. Под мен Шахира присвива очи, скача нагоре, набира се и излиза от механото. Идва и застава пред мен. Сякаш в мъгла, разбирам, че и тя е използвала пауъръп срещу мен. Нещо, което ме е сковало.

— Предупредих те, Емика — казва тя.

И някак, макар и думите да са произнесени с гласа на Шахира, аз разбирам. Знам, че всъщност не тя ми говори.

Това е Нула, който се е вселил в тялото ѝ.

Напразно се съпротивлявам, докато Шахира крачи към мен и походката ѝ сега притежава същата хищна грация като походката на Нула. Рубиненият ѝ артефакт сияе ярко над главата ѝ. Толкова близо. Тя ме заобикаля в кръг, точно както Нула в Пиратското свърталище, а после посяга и взема моя пауъръп.

„Не!“ — иска ми се да изкрещя, ала не мога. Шахира поднася пауъръпа към мен, сякаш се чукаме с чаши.

— И аз мога да играя тази игра — казва тя, обръща ми гръб и хуква към механото на Ашър.

Защо Хидео не спира играта? Несъмнено всички вече виждат, че има нещо нередно. Публиката реве — какофония от объркване, насърчителни възгласи, дюдюкания и невярващи викове, докато въздействието на пауъръпа върху мен най-сетне изтича. Залитам напред, задъхана, а после спринтирам след Шахира. Каквото и да става, не мога да ѝ позволя да използва пауъръпа върху Ашър. Не мога да позволя на Нула да победи. Ръцете ми опипват за въжето на кръста ми.