Warcross

Изведнъж един от стисналите ме охранителни ботове замахва към мъжа с ръба на чадърчето си. Изскимтявам, когато той прерязва ръката му. Разбира се, това са само пиксели, ала мъжът се строполява по гръб, а лявата му ръка сега е отрязана от останалото пространство, безполезна. Поглеждам изненадано бота, но той не ми обръща внимание и напада другите два аватара, а после погва ботовете.

— Давай, Ем! — изкрещява ми той.

Сърцето ми подскача. Това не е никакъв бот. Това е Рошан.

Надигам се на крака и хуквам към изхода. Още един бот прикрива бягството ми — това е Хами. После и трети. Ашър! Закрилата им прекратява атаките на другите — изглежда, те не са готови да контраатакуват неколцина свои. Шмугвам се между два охранителни бота, втурнали се в боя — още не им е ясно какво да правят със завзетите ботове. После попадам в черния вход и звуците от всичко, останало зад гърба ми, затихват.

Правя необходимия брой стъпки и завои към входа, а после изскачам през събраните платнища и попадам пак в тясната алея. Близнаците на портала не ми обръщат никакво внимание. Припряно отварям диалогов прозорец и излизам от Тъмния свят. Всичко около мен почернява — и миг по-късно отново съм в личната си виртуална стая.

Куфарчето още е у мен. Раницата ми също. Придобивките ми са тук.

В реалността вдигам тържествуващо юмрук и се заемам с отключването на куфарчето. Не мога да го задържа дълго, без да привлека още подозрения. След няколко опита куфарчето се отваря. Вътре е пауъръпът „Направи се на Бог“, син и прекрасен, облачните вихри по него се размиват, щом ги докосна с пръст.

Взирам се в плячката си с разтуптяно сърце. Внимателно подреждам трите нови пауъръпа в склада си, заключен зад многобройни защити. После изчаквам във виртуалната си стая и през няколко секунди разпращам стрелички и покани до профилите на съотборниците си.

Доста време никой не отговаря. Да не би да са ги блокирали навсякъде? Хванали ли са ги?

А после Рошан се материализира, а след него и Хами. Накрая най-сетне и Ашър. Вече не изглеждат като охранителни ботове — свалили са маските. Усмивката ми разцъфва. Никога преди не съм си сътрудничила с никого при лов — но този път, със съотборниците ми до мен, като че е много по-лесно.

Първа проговаря Хами.

— Е? — Тя се взира в мен изпод повдигнатата си вежда. — Дано да си докопала нещо, дето да върши работа, след всичкия тоя зор.

Кимвам, а после вадя склада, за да им покажа какво имам.

Очите на Ашър се разтварят широко, а Рошан измърморва псувня.

— Дано Тримейн казва истината за файла, който ти е пратил — казва той. Личи си, че да работи на една и съща страна с бившия си приятел, никак не го радва, макар и дума да не обелва повече за това.