Warcross

Отвън базарът прилича на грамадна циркова шатра, нашарена с широки черни и златни ивици, блестящи под гирляндите от крушки. Платнищата на входа ѝ се извиват на две страни и разкриват зейнала катраненочерна дупка, към чиято вътрешност се простира кадифен килим. При тази гледка инстинктивен страх незабавно свива стомаха ми. С татко веднъж бяхме ходили на среднощен излет сред гората и когато трябваше да минем през черния отвор в един разкривен дънер, едва не получих паникатака. Всичко в катранения мрак изглежда като части от чудовища. Входът на този цирк предизвиква точно същия страх — страх от влизането в черната неизвестност, отвъд която се таи някаква опасност. Всъщност този страшен вход е част от защитната обвивка на търговеца с цел възпиране на зяпачите. Ако те е страх да влезеш, значи сигурно ще те е страх и да купуваш.

От двете страни на входа стоят двойка близнаци на кокили. Щом се приближавам, те се навеждат към мен — лицата им са боядисани в бяло, а очите им са съвсем черни.

— Парола! — казват те в един глас с еднакви навъсени лица. Същевременно в центъра на полезрението ми се появява прозрачно поле. Въвеждам паролата за днес — поредица от трийсет и пет букви, цифри и символи. Близнаците се замислят, а после се дръпват настрана и мълчаливо ме подканят с дългите си ръце да вляза в базара. Вдишвам дълбоко и правя крачка напред.

Вътре цари пълен мрак. Продължавам да вървя, броя внимателно крачките си. Когато отброявам десет крачки, се спирам и завивам надясно. Правя още осем. Спирам, завивам наляво. Петнайсет крачки. Продължавам да вървя с такива дълги и сложни комбинации, докато най-сетне правя двайсет крачки напред и спирам на място. Потребителите, които не знаят как да минат през тази втора защита, ще попаднат безвъзвратно в клопката на мрака. После ще им трябват седмици, докато си върнат загубения аватар и профил.