Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
— Шахира предприема удар! — възкликва коментаторът и вниманието ми за миг полита нататък, където нейното механо сега тича по моста към централната пропаст. Щом стига края на моста, то се снишава като леопард, готов да нападне. А после прави могъщ скок във въздуха и от двете му страни се раздиплят подобни на остриета криле. Зрелището е великолепно. Тя излита и пикира надолу. В движение грабва един пауъръп за скорост и с временен взрив от сила прескача пропастта в центъра и се приземява на моста, където в момента е застанало механото на Ашър. Мостът се разтриса от удара и звукът отеква из виртуалното пространство.
Започвам да набирам по-бързо. Трябва да проникна в тази игра. Щом механото на Бренър пристъпва напред, изкарвам негов мрежовиден образ вътре в кабината. После политам надолу колкото се може по-близо до робота му. Увисвам във въздуха точно пред очите на робота. През тях виждам вътре очертанията на Бренър. „Готова!“ — промълвявам на себе си.
После въвеждам командата. За частица от секундата Бренър ме мярва да се рея пред механото му. Щом ме зърва, примигва шокирано.
После светът се втурва край мен и когато отварям очи, се намирам вътре в кабината на механото. Още по-важно — аз съм в тялото на Бренър и имам пълен контрол върху аватара му.
Привет, капитане — казвам на Ашър.
Добре дошла — отвръща ми той.
Секунда по-късно той се обръща към механото на Хами, готов да ѝ подаде артефакта на отбора. Тя го очаква, вече е предвидила хода му. Няколко гигантски стъпки по-късно вече е до него и стисва металната ръка на робота му с нейната. За миг проблясва светкавица и ги озарява и двамата — вече всеки играч е предупреден, че нашият артефакт сега е в ръцете на Хами.
Тя не губи време. Докато Шахира се устремява към Ашър, Хами се пресяга към мен. Поемам механичната ѝ ръка. Друг проблясък — и артефактът ни вече е у мен. Тълпата реве превъзбудено.
Аз изваждам хака си за деактивация, поемам си дълбоко дъх и го пускам на артефакта в ръката си. Минават няколко секунди. За миг си помислям, че няма да подейства.
После повърхността на артефакта заискрява с електричество. Погледът ми се изпълва с повреден код. Артефактът почернява. Пускам му анализираща програма — и се усмихвам, когато не отговаря. Деактивиран.
Сега започва обратното броене. Имам само минута или най-много две, преди Бренър да предупреди всички и охраната да ме нулира и извади от играта. Не знам кога или дали Нула ще разбере какво съм направила с нашия артефакт, но в момента нямам време да се тревожа за това. Насочвам вниманието си към вътрешността на механото.
Управлението вътре в механото е прекрасно в простотата си — разработено е така, че всеки от нас моментално да го разбере. Когато аз движа ръцете и краката си, и роботът движи своите. Има и настройки за оръжията, вградени в ръцете и раменете. Търся Шахира. Приклещила е Ашър и води битка с него във въздуха над езерото, Франко също се е запътил към Ашър в опит да го съкруши. Други пък насочват вниманието си към мен.
Трябва да изкарам Шахира от механото ѝ.
„Замразяване на отбора“ за обезвреждане на противниковия отбор. „Кралят на артефактите“ — за да открадна артефакта на Шахира. И „Направи се на Бог“ — за да видоизменя трайно пейзажа. Втурвам се напред по моста с механото си, оглеждам обстановката и се подготвям да задействам своя пауъръп замразител.
— Вляво от теб! — изведнъж ми извиква Ашър. — Засилил се е към…
Сепвам се и завъртам главата на робота си тъкмо навреме да видя как летящият механо на Иво Ериксон връхлита върху ми със зинала паст, все едно се готви да отхапе парче от мен. Имам време само да се стегна и да посрещна удара.
Той се врязва в мен. Металът се трясва в метал и двамата се сгромолясваме от моста в езерото. Ударът е силно болезнен — за миг виждам само водна мъгла зад обзорното ми стъкло. Използвай пауъръпа, подсказва ми инстинктът, но го потискам. Ако го използвам сега, Шахира ще падне във водата и ще потъне, а после ще се появи отново на моста. Скръцвам със зъби и се прицелвам с ръка право в главата на Иво. После забивам юмрук в бутона „Ракета“.
Една ракета трясва механото на Иво и запокитва главата му назад. Той ме пуска. Механото ми изведнъж плава свободно из водата. Няма време за губене. Посягам към пауъръпа „Направи се на Бог“ и го задействам.