Warcross

28

Здравият разум би ми подсказал, че сегашният момент е възможно най-неподходящият да влизам пак в Тъмния свят. Едва не умрях при експлозия. Вече не работя по задачата, хакер и екипът му ме преследват, превръщат ме от ловец в плячка и са готови да ме ликвидират в мига, в който покажа признаци, че все така съм по дирята им. Може дори да ме преследват наемни убийци — сигурно вече са ме включили в лотарията на убийствата в Пиратското свърталище.

Ала нямам време.

Сега виртуалните ми кубинки газят из локвите в дупките по Копринения път, докато подминавам улица след улица, грейнали в червени неонови светлини, излъчващи имена и инфо на хора, разкрити в Тъмния свят. В тази част на Копринения път трафикът е по-голям — навалица от анонимни потребители се тълпи в улички и пред входове и създава усещането за нощен пазар. Горе са окачени своенравни нанизи от лампички и зад тях виждам отразената, обърната с главата надолу версия на града, увиснала над нас от небето. На минаване поглеждам сергиите. Една продава незаконни оръжия. Друга предлага дрога — подредена е като професионален онлайн магазин, където можеш да добавиш стоки в количката си, да получиш пратката след два дни и да оставиш ревю под описанието на продукта. Само дето през цялото време ще останеш анонимен. Трета сергия продава диетични хапчета, неодобрени от здравните служби, а друга до нея предлага оферти за гледане на живо на някое от по-известните разсъбличащи се момичета на Тъмния свят. Правя гримаса и отклонявам поглед. Един търговец е наредил в стройни редове на масата си виртуални стоки — всичко от златни пръстени до лъскави наметала, кожени ботуши с максимална здравина, платинени брони, церове и сандъци със съкровища. Има сергии за крадени творби на изкуството, бракониерска слонова кост, обмяна на виртуални банкноти и биткойни срещу японски йени и то е ясно, залагания и на Warcross, и на игри от Черния кръст.

Виждам как и в момента вървят залагания за финалния турнир — сумите са астрономически. Над всяка сергия е изписано число, което ми съобщава колко души в момента обмислят да направят покупка от този търговец. Над сергията за залагания е изписано 10 254. Десет хиляди души само на тази сергийка за комар. Само мога да си представя колко души залагат в момента в по-големите комарджийници като Пиратското свърталище. Поредното напомняне за това колко много хора ще са вързани към играта по време на финалния мач. Мисълта за това ме кара да ускоря ход.

Спирам до една сергия, за да обменя солидна сума от парите си срещу банкноти. Дори и сега обръщането на тези пари предизвиква болка в гърдите ми — какво ли не бих дала само преди няколко месеца, за да докопам толкова пари и да живея с тях до края на живота си. Но все пак ги обменям и гледам как цифрите пред очите ми се менят — от единия вид в другия. После продължавам. Най-накрая стигам до кръстовището на Копринения път и Алеята на шатрите. Поглеждам надолу по алеята и виждам търговеца, когото търся — Изумрудения базар, където се предлагат скъпи, ценни и много, много редки пауъръпи.