Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Каква ти присъда, госпожо Жале… – сряза я професор Тахир. Май го беше ядосала наивността на жената. – Тук няма право и закони… Става дума за време, когато закон е била силата. За период, през който сабята е определяла съдбините на хората и държавите…
– А не е ли същото и сега?
Този път се обади млада жена. Обърнах се и видях забрадено момиче с красиви очи.
– Америка нахлу в Ирак да наложи демокрация, но причини смъртта на милиони.
Зад нея се надигнаха одобрителни възгласи. И тъкмо темата да се прехвърли отпреди петстотин години в наши дни, командващият разходката вдигна ръка:
– Говорим не за съвременната международна политика, а за история – каза студено. – Та нека се върнем към нея.
Възгласите и мърморенето спряха начаса.
– Сега имам въпрос към вас.
Не успя да зададе въпроса, понеже срещна въпросителния поглед на шофьора, чакащ разрешение да потегли. Отдалечи микрофона от устата си и прошепна:
– Дай ми още малко време, Кадри, синко, ей сега тръгваме – и отново доближи микрофона. – Да, както казах, галерата на капитан Антонио била потопена от едно гюле. Някой знае ли името на строителя на оръдието?
Настъпи смутено мълчание.
– Никой ли?
– Орбан? – надигна се неуверен гласец.
– Кой? – погледна професорът развълнувано към гласа.
Говореше младеж с къдрава брада, седнал между четири
момичета на задната петместна седалка. Сега гласът му прозвуча по-силно:
– Орбан, майсторът на топове, унгарецът Орбан.
– Браво – похвали го професорът. – Да аплодираме младия ни приятел…
Напрегнатата тишина отпреди малко беше заменена от възторжени ръкопляскания. Момичетата до младежа нададоха възторжени викове и задачата да възстанови реда отново се падна на професора.
– Добре, добре… Да, въпреки че по темата има различни мнения, много историци твърдят, че оръдията на крепостта са били направени от унгареца Орбан. Както знаете, Орбан е един от създателите на гигантските оръдия, играли важна роля в обсадата на Константинопол. И може би на най-важното… Според историка Дукас Орбан отишъл първо в Константинопол. Дори се срещнал лично с император Константин XI. Но управниците на този уморен и обеднял град не можели да платят исканото високо възнаграждение на унгарския майстор. Тогава той потърсил Мехмед II. Интересуващият се от техника млад султан посрещнал сърдечно майстора и му направил щедро предложение. Посочил изработените за сриването на крепостните стени огромни гюлета и го попитал: „Е, майсторе, кажи ми искрено дали можеш да изработиш оръдия, които да изстрелят тези гюлета?“
Орбан отговорил откровено: „Ако заповядате, ще излея толкова големи оръдия. Зная какви са стените на Константинопол. Гюлетата, които ще бъдат изстреляни от моя топ, ще могат да сринат и стените на Вавилон. Но не мога да пресметна далекобойността им. Поради това не бих ви дал гаранция.“
Падишахът поразмислил и с доверие отвърнал: „Добре. Излей този топ. А аз лично ще се заема с далекобойността му.“
След това унгарският леяр се заловил за работа.
– Извинете – отново се намеси госпожа Жале, – но Орбан нали е бил християнин? И онези в Константинопол също… Защо да помага на мюсюлмански султан?
Тахир Хакъ се натъжи:
– Ах, госпожо Жале, човек е такова особено създание, че в приоритетите му често хлябът измества религията. Когато е гладен, слуша само стомаха си. След като задоволи потребностите на тялото, тоест когато спаси малкия си свят, се сеща за големия. Не всеки е така, говоря по принцип. Тогава религията излиза на преден план. Не е само майстор Орбан, в османската армия, обсадила Константинопол, е имало хиляди християни. За тях по-важни от Иисус са били облагите от плячката…
Намесих се, сякаш беше нещо важно:
– Но, професоре, нека не забравяме разликата в мирогледа.
Погледна ме с крайчеца на окото. Не се усмихна, както
предполагах, изражението му говореше: ако забравим, какво от това, толкова ли е важно. Тогава разбрах, че Тахир Хакъ е притеснен, и то много. Май вече такива мероприятия не го радваха особено. Зад маската на симпатичния историк се криеше уморен и отегчен човек. Дали не се лъжех? Или пък не професията го отегчаваше? Дали не беше го разстроил този зловещ период, започнал с убийството на Нюзхет? Каквато и да беше причината, нашият старец беше загубил настроение. Но явно искаше да скрие това и се опитваше отново да надене маската на амбициозния историк. Може би защото нищо повече не го свързваше с живота.
– Както ми припомни Мющак – изтри притеснението от лицето си, – от голяма полза за нашите при падането на Константинопол е била религиозната вражда между католици и православни.