Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Ако си изгубя окото, ще отнема хиляда чински очи – закле се Джаян и изсъска, когато Асави бръкна по-надълбоко. – Дори да не го изгубя. Когато приключа, няма да е останал и един рибар с две очи.
Той изгледа злобно Абан, Керан и Кхеват със здравото си око, предизвиквайки ги да възразят. Предизвикваше ги да пуснат дори намек, че вината за това може да е негова, защото не беше послушал съветите им. Беше като куче, което търсеше да ухапе някого, и всички в стаята го знаеха. Затова стояха с наведи очи и затворени уста, докато Асави работеше.
„Това изпитание беше само за теб, шарум ка – помисли си Абан. – То или ще те укроти, или ще те отприщи.“
Не беше трудно да се отгатне кое от двете щеше да се случи. Ако имаше глупаци, склонни да се обзаложат, Абан би заложил цялото си богатство върху това, че през пролетта езерото щеше да почервенее от кръв.
– По-лесно щеше да стане, ако ми бяхте позволили да ви дам сънотворна отвара – каза Асави.
– НЕ! – извика Джаян, но се сви под злобния поглед на Асави. – Не – повтори по-спокойно той, възвръщайки си контрола. – Ще прегърна болката, за да я запомня завинаги.
Асави го изгледа скептично. Повечето пациенти на дама’тингите не получаваха право на избор, когато се налагаше използването на магията на хора, и биваха упоявани, за да не пречат на деликатната работа и да не си спомнят нищо след това.
Но Джаян беше израснал в дворец, където магията на хора се използваше непрекъснато; баща му бе прочут с това, че винаги отказваше да приема успокоителни средства, когато лекуваха раните му.
– Както желаете – каза Асави, – но слънцето скоро ще изгрее. Ако дотогава не влеем енергия в заклинанието, ще изгубите окото си.
След като премахна всички влакънца, Асави внимателно почисти раната. Ръцете и краката на Джаян се напрегнаха, но той продължи да диша спокойно и не помръдна. Асави обръсна веждата му с бръснач, разчиствайки място за защитите си.
– На зазоряване увесете останките от тялото на чинската курва под новото знаме – каза Джаян, когато дама’тингата се обърна, за да приготви четчицата и боята.
Керан се поклони. Джаян беше взел бащиния си учител за свой съветник, знаейки, че това ще го издигне още повече в очите на воините му.
– Ще бъде направено, шарум ка. – Той се поколеба за миг, докато Асави започна работата си. – Ще подготвя мъжете, в случай че чините съберат кураж да нападнат.
Това беше стар трик на строевия офицер; той даваше инструкции на неопитния кай, като се преструваше, че изпълнява предполагаема заповед.
– Какво толкова има да се приготвя? – сопна се Джаян. – Ще видим платната им много преди да са се приближили достатъчно, за да представляват някаква заплаха. Доковете и плитчините ще поаленеят.
Асави удари Джаян по лицето.
– Всеки път когато заговорите, отслабвате по някоя защита, а аз нямам време да ги рисувам отново.
Керан остана наведен в поклон.
– Както нареди шарум ка. Ще изпратя вестоносци при братята ви на пътя, за да поискам подкрепления.
– Братята ми ще пристигнат тук след по-малко от месец – каза Джаян. – Опознах добре чините. Ще се продъня в бездната, ако дотогава не успеем да удържим това малко село.
– Мога ли поне да поставя скорпиони на доковете? – попита Керан.
– Нека са готови да надупчат здраво корабите им – кимна Джаян.
– В името на черното сърце на Ний! – извика Асави, когато кимването му я принуди да размаже защитите. – Всички, които са с по две здрави очи, да изчезват от тук!
Керан се приведе още по-ниско и използва пружината на крака си, за да отскочи внезапно. Абан и Кхеват вече се отдалечаваха към вратата, но той успя да стигне пръв до нея и я отвори пред тях.
Джаян се беше отказал да спи и крачеше напред-назад пред големите прозорци, докато съветниците му го гледаха изнервено. Дори Джурим и Насик гледаха да стоят по-далеч от него.
Окото на шарум ка беше забулено в млечнобяло. Той можеше да вижда само размазани фигури, сякаш ги гледаше през мръсен прозорец.
На хоризонта се виждаха двайсет големи лактънски кораба, които стояха на котва и наблюдаваха постепенно огрявания от слънцето град.
Несъмнено капитаните им наблюдаваха през далекогледите си и виждаха останките на господарката на дока, увити в знамето на търговската ѝ къща, които висяха окачени под кръстосаните копия на красиянското знаме. Прозвучаха рогове и корабите потеглиха към града. Мендингците, които Керан бе изпратил на доковете, трескаво монтираха скорпионите.