![Не се сбогувам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/5/ne-se-sboguvam-bg-download.jpg)
Не се сбогувам [bg]
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543652112
- Переводчик: Денис Коробко
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:
Очите на Мона заблестяха. Тя подсмръкна и сърдито каза:
- Стига си предизвиквал жалостта ми. Да те вземат дяволите. Давам ти отпуск. Прави каквото трябва. Но сега условията ще бъдат две.
- Какви? - прекалено бързо попита Фандорин, усещайки как Ян властно го тегли към себе си.
- Първото е същото. А Маса ще ти помага.
- Не! Той ще остане с т-теб!
Японецът рече с достойнство:
- Аз не съм пледмет от мебериловката - когато бе развълнуван, все още бъркаше „р" и „л". - Дълго мълчах. Сега ще кажа. Знаете ли кой е виновен за гибелта на горките деца и тези нещастни жени? Ние с вас.
- Т-това пък защо? - учуди се Фандорин.
- Когато през август търсехме лошите хора, хвърлили гранати на градската улица, ние бързо се добрахме до следите на червените нелегални. Но вие казахте: ще хванем само онези, които са виновни за смъртта на минувачите. Заловихме двама акунин и, позволихме им да се съпротивляват и след това ги убихме със спокойно сърце. Но вие не пожелахте да отидем по-нататък. Казахте: ние не участваме в гражданската война. Сега същите тези хора, които тогава оставихме на мира - хората на чекиста Заенко - организираха нов взрив. Та кой е виновен за това, ако не ние с вас? Знаете закона на самурая: или поправи грешката си, или си разрежи корема.
- Това за корема не го казвай - помоли Мона. - Ераст, ти не си разказвал, че тогава сте убили някого. Мислех, че просто сте ги арестували.
- Някои хора имат прекалено дълъг език – промърмори Ераст Петрович, като си помисли, че всъщност японецът е прав. Взривът със сигурност е организиран от хората на чекисткия палач Заенко, когото можеха да обезвредят още през август.
- А някои хора имат прекалено къс ум! - озъби се Маса. - Или забравихте, че едно истинско разследване не се води по една линия? Заемете се с източника на изтичане на информация от щабовете, а аз ще се захвана с червената нелегална организация. Така нещата ще тръгнат по-бързо.
- А Мона ще седи в хотела сама, така ли? Засрами се. Смятах те за отговорен ч-човек!
- Мона няма да седи в хотела - прекъсна го жена му. - Още не си чул второто ми условие. То се заключава именно в това. Чувствам се значително по-добре и имам нужда от чист въздух. Мълчи! Това не се обсъжда.
Зайо и Шуша
Алексей отвори очи и скочи.
Звъни телефонът. Часовникът показва седем и половина.
Романов до късна нощ бе на работното си място и едва преди съмване се прибра в „Швейцария". Хотелът беше скапан, „трета класа", нямаше и помен от Швейцария, за сметка на това с телефон в стаята - такава служба не може без денонощна връзка.
Лавър.
- Беда, Льоша. На дванадесета верста има диверсия. Взривен е „Добриня". Обличай се и дай газ към Отдела.
- Аз не съм се и събличал. Сега ще дойда – озадачено отговори Романов.
„Добриня" бе най-добрият брониран влак в цялата бяла армия. Гай-Гаевски, като циганин конекрадец, беше отмъкнал тази грамада от Кавказката армия на барон Врангел, разчиташе да го прехвърли край Орел, където червените бяха преминали в настъпление. Ако „Добриня" не ги спре с огъня на своите 152-милиметрови оръдия, ситуацията на фронта може да се промени.
Оказва се, че на този свят има и добри новини!
Полковникът вече чакаше пред входа на сградата на Специалния отдел на Доброволческата армия - така официално се наричаше армейското управление на контраразузнаването. Преди това, при червените, в същата сграда се бе намирало ЧК, където другарят Заенко беше измъчвал експлоататорите с нажеженото желязо на червения терор. Гражданите бяха нарекли страховитата сграда „Черната къща", защото онези, които се озоваваха там, не излизаха живи.
Контраразузнаването зае бившето леговище на чекистите, защото помещението бе много удобно. Фасадата на триетажната сграда гледаше към улицата, а дворът, ограден с висок каменен зид, граничеше с дълбоко дере, където при Заенко бяха хвърляли разстреляните. Козловски само нареди да се пребоядисат стените в бяло, за да се забрави предишното страховито название. Князът казваше, че обикновените хора трябва да се отнасят към контраразузнаването като към свой защитник, а не като към плашило. „Ние сме бели, трябва да бъдем в бели одежди - обичаше да повтаря той. - Само така ще победим".
- Мамка му, ботушът дава фира! - каза князът вместо приветствие и показа куция си крак. Физиономията му бе смачкана, клепачите червени, а от устата му лъхаше на алкохол. Наблизо бръмчеше прашният оборотен „Форд".