Не се сбогувам [bg]

Вместо отговор Алексей я прегърна и я целуна още веднъж - по горещата буза, бързо. Хвана я за раменете и я отмести настрана, влезе.

- Няма време, Надя, няма време. Спешно е. Бързо извикайте баща си.

Тя се изчерви, но се отказа да изяснява отношенията им, хукна вътре.

Иван Максимович спокойно изслуша разказа.

- Нали ви казах: нека белите решат вместо нас проблема със Заенко. Така или иначе, чекистите носят само вреда. Първо не успяха да убият главкома, само настроиха срещу нас целия Харков. Сега не са се справили с бронирания влак и Козловски ще започне да шета при железничарите, а аз имам много добро звено там. Ако го разгромят, ще останем без сведения за придвижването на войските. Та нека контраразузнаването прибере онези, другите, а нашите да остави на мира.

- Заенко е кретен, но ще започнат да прибират наши другари, болшевики, като нас двамата. Ако бяхте видели онзи, който сега е в ареста, нямаше да говорите така. Дойдох при вас, защото имам идея. Трябва ми помощник. Работата е лесна, всеки би се справил, стига да е точен и да не е страхливец. Всичко основно ще направя сам.

- Никого няма да дам - отсече Зуев. - За делото е по-целесъобразно втората нелегална организация да престане да съществува. Тогава белите гадове ще решат, че червената организация е разгромена и ще можем да си работим спокойно, без никой да ни притеснява.

Алексей се ядоса:

- Не може всичко да се свежда до целесъобразност! Става дума за хора!

- Диалектиката, Романов, болшевишката диалектика. Набийте си го в главата: хората не са добри или лоши, делят се на свои и чужди. Свои са онези, които са полезни. Чуждите - това са онези, които са вредни. И аз нямам намерение да излагам на риск своите заради чуждите и полезните заради вредните. Толкова. Разговорът е приключен.

- Един ден партията ще реши, че и вие вече не сте полезен, и ще ви изхвърли на бунището!

Но Зуев беше непробиваем.

- Значи ще съм си го заслужил.

- Вървете по дяволите!

Алексей излезе и затръшна вратата. Опита се да прецени дали няма да може да свърши намисленото сам - не, нямаше да стане.

На двора го догони Надя. По време на спора тя стоеше зад гърба на Иван Максимович, без да продума, за сметка на това сега забърбори:

- Татко не е прав. Казахте, че всеки може да се справи. Значи и аз бих могла. Аз съм точна и не съм страхлива. Не гледайте, че съм дребна на ръст. Много съм силна.

Тя му показа свитото си юмруче. Устните й също бяха стиснати. Романов изведнъж се сети за госпожиците от женския батальон на смъртта[86] . Те бяха абсолютно същите, макар че се сражаваха за съвсем друго.

- Много сили и не трябват - каза той и се покашля -страхуваше се, че гласът му ще затрепери.

Подпоручик Спирин беше брутално говедо, такъв няма защо да ти е жал да пречукаш. Вторият съпровождащ, фелдфебел Кононенко - също. Той изобщо си беше палач, наемаше се да беси осъдени срещу заплащане. Въпросът бе за третия - шофьора, когото Алексей не познаваше и затова не искаше да убива. Затова и му потрябва кърпата.

Романов бе застанал под една входна арка в тихата уличка, в която колата на контраразузнаването трябваше да свие на път към железопътното депо. Беше облечен със сако и палто, на очите му бе нахлупен каскет. Когато иззад ъгъла се зададе познатият „Форд", той върза кърпата на лицето си.