Не се сбогувам [bg]

- Не. Той не беше в града. Беше в Змиевски уезд на операция, разкри склад с оръжие на червените партизани, аз докладвах на ваше превъзходителство. Моят заместник, войскови старшина[83] Черепов, се занимаваше само с охраната, не знаеше графика, така че оттам не е могло да има изтичане.

- А от ваша страна? - попита Ераст Петрович генерала. - Вие разказвали ли сте на някого, къде и кога ще бъде главнокомандващият?

Гай-Гаевски, изпаднал в затруднение, погледна племенника си.

- Разказвал ли съм на някого?

- На мен - отвърна полковникът. - Съветвахте се с мен дали да не се направи една вечеря в приюта, защото с дамите и децата ще стане уютно, по домашному. На разговора присъства капитан Маколцев.

Странно, но адютантът бе изчезнал също така безшумно, както се появи. Преди минута стоеше край стената, а сега, когато всички погледнаха натам, го нямаше.

- ...Той каза, че няма нужда от вечеря. Имало депеша от щаба на главкома: няма нужда от банкети. Вие тогава се засмяхте, помните ли? Казахте: „Тюфлека е сърдит, че отмъкнах на Врангел бронирания влак, „Добриня". Да се сърди".

- Да, да, точно така беше - потвърди генералът. - Ама какъв късмет има Антон Иванович, а? Дрисъкът му спаси живота! Аз през шестнадесета година в Галиция имах подобен случай. Веднъж забъркахме един пунш с авиационен спирт...

И разказа цветиста, но доста неапетитна история, от която Козловски се разсмя, а Скукин се намръщи.

Колкото до Фандорин, то той дори и не слушаше - просто изчака края, за да зададе последния въпрос.

- А кой в приюта знаеше за времето на пристигане на г-главнокомадващия?

- Само началничката госпожа Некритова. Тя, разбира се, е могла да каже на още някого, причастен към подготовката на срещата. Но ние питахме оцелелите, никой не си признава - отговори Козловски.

- Засега нямам нужда от повече информация. Ваше превъзходителство, г-господа...

С тези думи Ераст Петрович стана и излезе, изпратен от възмутения поглед на полковник Скукин: как може да си тръгне, без да попита за разрешението на командващия?!

Но за Фандорин нямаше командващи на този свят.

- Следователно има само три нишки - завърши той разказа си в хотела пред жена си и Маса. - Първата: обкръжението на Гай-Гаевски. Скукин не е приказлив, но освен него имаме и капитан Маколцев, доста хлъзгав тип. Втората: обкръжението на главнокомандващия. Там нали също някой е знаел маршрута и графика на придвижване на началника. Третата нишка е най-тънка - п-приютът. От четири сътруднички две са загинали, а една е в безсъзнание. Няма да е лесно да се установи дали там не са се разприказвали пред някой подозрителен за пристигането на генерала.

След това Фандорин заговори за загиналите. Назова всяко момче по име (паметта на Ераст Петрович беше чудесна), като не забрави да спомене сърцераздирателната история на баронеса Ланде.