Не се сбогувам [bg]

Задържаният гледаше право пред себе си с широко разположените си светли очи, без да мига. Алексей много добре познаваше този руски тип, по-твърд от камък. В оперативната група имаше един такъв унтер, загина през шестнадесета.

- Ще мълчиш, а, мършо?! - избухна Романов, както си беше редът според елементарния сценарий. - Какво му сваляте звездички от небето на този, господин полковник? Да го пратим при Черепов, да намотае на този гад червата на юмрука си!

- Спокойно, капитане. Чак пък веднага при Черепов. Дайте ми първо да си поговоря с човека.

Войсковият старшина Черепов, който наскоро със заповед от щаба на армията бе назначен за заместник-началник (Романов се числеше само като помощник), бе кубански казашки офицер, от „шкуринците" - белите партизани на генерал Шкуро. Козловски не допускаше заместника си до разследванията, държеше го на „бойна нога": арести, акции срещу зелените и червените. „На вид грозен, в мозъка пастьозен", казваше той за Черепов. Външността на войсковия старшина беше застрашителна. От време на време го викаха на разпит, за да сплаши някой упорит арестант. На по-слабите духом им действаше. Но този не беше от тях. Какъвто и подход да предприемеше към него Лавър и колкото и да го сплашваше Алексей - мълчеше и толкова.

Черепов също не свърши работа - князът го извика веднага щом стигнаха в управлението.

Войсковият старшина се яви в стаята за разпити като смъртта: дълъг, кокалест, с черна превръзка на лицето -едното му око бе извадено от червен куршум.

Наведе се над неподвижния и безмълвен нелегален, и около половин минута го изучава със страховитото си око.

- Господин полковник, просто ни оставете насаме с това парче месо. Идете да обядвате и елате отново след час - ще получите мек, начукан кървав стек.

Винаги казваше така. Обикновено имаше ефект, Черепов наистина бе много страшен. Но задържаният дори не го погледна.

- Явно ще се наложи - натъжи се князът. И се обърна към арестувания с упрек: - Защо ме принуждавате да прибягвам към крайни мерки? Просто не ми оставяте избор. Вървете в килията, помислете.

Щом останаха двамата, Романов каза:

- Костелив орех. И Черепов няма да го прегризе.

- А аз няма и да му дам да гризе когото и да било, тук не е зверилник. Има по-ефективен начин.

- Какъв?

- Здрав мъжага, сериозен. У такива е развито чувството за отговорност. Да видим кое е по-силно.

- За какво говориш?

- Станал си ненаблюдателен, Льоша. Видя ли бялата ивица на безименния му пръст? От венчална халка е. Казаците явно са му я прибрали. Трябва да намерим семейството му. Да му направим свиждане с жена му и децата, ако има. И нека си решава, пред кого е отговорен повече - пред семейството или пред Интернационала.